Деяния 18.22-28 (Апостол)

22Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия. 23След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици. 24И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение. 26Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен. 27А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта, 28защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.

Йоан 12.36-47 (Евангелие)

36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. 37Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" 39Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: 40"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". 41Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. 42Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. 44А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; 45и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. 46Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. 47И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

Свети мъченик Лукилиан и онези с него (270)

Лукилиан прекарва по-голямата част от живота си като езически жрец. В напреднала възраст той научава истината на християнската вяра и е кръстен. Обръщането на толкова публична личност бързо привлича вниманието и Лукилиан е изправен пред съд в Никомидия. След като издържа много мъчения, той е затворен с четирима млади християни, едва по-големи от деца: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий. Когато са доведени пред управителя Силван, и петимата изповядват вярата си и са осъдени на смърт и хвърлени в огнена пещ. Когато по чудо излизат невредими, са отведени във Византион, където четиримата млади мъже са обезглавени, а Лукилиан е разпнат на кръст. Девойка на име Паула открито отнася телата на мъчениците и ги погребва. Заради това тя от своя страна е измъчвана и, отказвайки да се отрече от вярата си в Христос, е обезглавена. Това е по време на управлението на император Аврелиан. В тяхна чест е построена църква в Константинопол.

свещеномъченик Лукиан (2 в.)

Той бил римски благородник, ученик на апостол Петър. Папа Климент го изпратил, заедно със Свети Дионисий Ареопагит, да проповядват Евангелието в Галия, като ги ръкоположил и двамата за епископи, преди да заминат. По-късно император Домициан изпратил войници в Рим, за да заловят християнски евангелисти. Те убили Свети Дионисий в Рим, след което, чувайки за делото на Свети Лукиан, го проследили, докато го открили в днешна Белгия. Там той бил обезглавен заедно с двамата си съмишленици, свещеникът Максиан и дяконът Юлиан. Над мощите му била построена църква.

Свети великомъченик Димитрий, царевич на Русия (1591 г.)

Той е убит на осемгодишна възраст по злите замисли на Борис Годунов в град Углич. След смъртта си се явил на монах и точно предсказал смъртта на Борис Годунов. Безброй чудеса били извършени на гроба на царевич. Когато гробницата му била отворена петнадесет години след смъртта му, мощите му били намерени цели и нетленни и били тържествено погребани в църквата „Архангел Михаил“ в Москва.

Обстоятелствата около смъртта на Борис Годунов си струва да бъдат разказани. Първоначално той се опитал да убие Царевича, използвайки най-силната отрова, но това не дало резултат. След това той публично обезглавил детето. Не след дълго се появил „фалшив Димитрий“, който твърдял, че е Царевич, и събрал голяма армия срещу Годунов. Годунов бил доведен до толкова отчаяно положение, че отнел живота си с отрова – „лекарството“, което бил предвидил за истинския Димитрий.