Деяния 27.1-44 (Апостол)

1Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 2Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. 4Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни, 5и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска. 6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона. 8И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея. 9Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше 10и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни. 11Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват. 13Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит. 14Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *. 15Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните. 16И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията; 17като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха. 18На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара; 19а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим. 21И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. 22А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. 23Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, 24и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. 25Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено. 26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя, 28и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега. 29И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне. 30А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа, 31Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси. 32Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън. 33И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. 35Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде; 36тогава се ободриха всички, та ядоха и те; 37а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето. 39Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба. 40И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието. 41Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. 42И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне. 43Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават, 44а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.

Йоан 17.18-26 (Евангелие)

18Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света; 19и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината. 20И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, 21да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 22И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; 23Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби. 24Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. 25Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; 26и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

Светите ни отци Онуфрий Велики и Петър Светогорец

Те са живели в различни времена и на различни места, но са почитани заедно.

Свети Онуфрий Велики (400). „Този свети аскет живял цели шестдесет години в пустинята, когато монахът Пафнутий го посетил. Косата и брадата му стигали до земята, а дълга коса, бяла като сняг, била пораснала по цялото му тяло през годините на голота. Видът му бил трупен, неземен и вдъхващ страхопочитание. Виждайки Пафнутий, той го повика по име и след това му разказа за живота си в пустинята. Ангелът му пазител му се явил и го завел на това място. Дълго време той се хранел само с пръст, която била труднодостъпна в пустинята, и след това, когато преживял тежка борба с дяволските изкушения и когато сърцето му се утвърдило напълно в любов към Бога, ангел му донесъл хляб. А освен това, по Божията благодат, от едната страна на килията му израснала палма, която давала добри фурми, и оттам започнал да тече извор. „Но особено“, казал Онуфрий, „моята храна и питие са сладките Божии думи.“ На въпроса на Пафнутий за приемането на Причастие, отшелникът отговорил, че ангел Божий му носи Причастие всяка събота. На следващия ден старецът казал на Пафнутий, че това е денят на неговото заминаване от този свят; след това коленичил, помолил се на Бога и предал духа си в Божиите ръце. Тогава Пафнутий видял небесна светлина, която озарила тялото на починалия светец, и чул хор от ангелски войнства. Той погребал тялото на Онуфрий с почести и се върнал в собствения си манастир, където като жив свидетел разказва на братята, за тяхно назидание, за чудния живот на Божия човек и величието на Божия промисъл към онези, които се отдават изцяло на Негова служба.“ (Пролог)

„Великият часовослов“ добавя, че Пафнутий възнамерявал да остане на мястото, където Онуфрий починал, но скоро палмата изсъхнала и изворът пресъхнал, което Пафнутий приел като знак, че му е писано да напусне това място и да се върне да живее с братята.

Свети Петър Атонски (734). Роден е в благородно семейство в Константинопол и става войник. Пленен е от сарацините и хвърлен във вериги в затвора в Самара Сирийска. Прекарва дългото си затворничество в молитви към Бог да го освободи и да го изпрати на някое пустинно място, където да може да посвети остатъка от живота си на аскеза и молитва. Един ден му се явява Свети Николай заедно със Свети Симеон Богоприемец; когато се докосват до веригите му, те се разтопяват като восък и Петър веднага се озовава извън Самара. Той тръгва за Рим, където е постриган за монах от папата, след което се отправя с кораб, за да се върне у дома. По време на пътуването му се явява Божията майка заедно със Свети Николай и Петър я чува да казва на Свети Николай, че е отделила Света гора за Петър, за да живее в уединение. Петър никога не е чувал за Света гора, но слиза там и се установява в пещера. Там прекарва петдесет и три години в пълно уединение, молейки се и борейки се със суровостта на стихиите и атаките на демонични сили. След като известно време издържал на жестоки изкушения, ангел Божий започнал да му носи хляб на всеки четиридесет дни. Подобно на свети Онуфрий, смиреният му живот можел да остане незаписан; но по Божието провидение, една година преди смъртта на светеца, ловец на елени го намерил и чул STORYта за живота на Петър, която той записал. Свети Петър починал в мир; мощите му били пренесени в Македония.