Деяния 10.44-11.10 (Апостол)

44Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. 45А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа; 46защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: 47може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние? 48И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.

1Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие. 2И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха, 3думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях. 4А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки: 5аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене. 6Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни. 7И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж! 8Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми. 9А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 10Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.

Йоан 8.21-30 (Евангелие)

21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

свещеномъченик Василиск Комански (308 г.)

Той бил от Амасия на Черно море и бил племенник на Свети Теодор Тирон (17 февруари). Бил е съмъченик на Евтропий и Клеоник (3 март), но е почетен, защото след като били разпнати на кръст, бил затворен в затвора. Нов управител заменил този, който убил спътниците на Василиск, и Василиск се молил със сълзи да не бъде лишен от мъченическа смърт. Господ Иисус му се явил, обещал, че молитвата му ще бъде чута и му казал да отиде в селото си, за да се сбогува с майка си и братята си. Новият управител, Агрипа, изпратил войници в селото и върнал Василиск при него. По пътя към Амасия много чудеса се случили чрез светеца и мнозина били доведени при Христос. Доведен пред управителя, Василиск отново отказал да се поклони на идолите или да се отрече от Христос: бил обезглавен в Комана и тялото му хвърлено в реката. След екзекуцията на светия светец, Агрипа мигновено полудял и останал такъв, докато не се намазал с кръвта на мъченика, която веднага го изцелила. Убеден от това чудо за истинността на вярата, Агрипа бил кръстен. Всичко това се случило по време на управлението на Диоклециан.

Праведният Мелхиседек, цар на Салим.

Той беше „свещеник на Всевишния Бог“ (Битие 14:18-20), който благослови нашия праотец Авраам и „донесе хляб и вино“, предобразявайки Светата Евхаристия, векове преди Законът да бъде даден на Моисей или Христос да се въплъти. Посланието до евреите (гл. 7) разкрива Мелхиседек, Царят-свещеник, като прототип на Христос.

Възпоменание на Втория Вселенски събор (381 г.).

Съборът е свикан от император Теодосий Велики, главно за да изясни учението на Църквата за Светия Дух. Македоний, епископ на Константинопол, погрешно е учел, че Духът е творение, а не Божествена Личност, „Която заедно с Отца и Сина е почитана и прославена“. Отчасти за да поправи тази грешка, съборът преразглежда и разширява текста на Никейския символ на вярата до вида, който познаваме днес.