Деяния 1.1-8 (Апостол)

1Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи 2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, 3на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; 4и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; 5защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. 6Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? 7А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; 8но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

Йоан 1.1-17 (Евангелие)

1В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. 2То беше в начало у Бога. 3Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. 4В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. 5И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. 6Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан; 7той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. 8Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. 9Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. 10В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. 11Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. 12А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; 13те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. 14И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. 15Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. 16И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; 17защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.

Свещеномъченик Василий, епископ Амасийски и праведна дева Глафира (322)

Лициний е бил съимператор с Константин Велики. При възкачването си на престола той се съгласява да толерира християнството в своите територии, но скоро се обръща към преследване на християните и към различни плътски грехове. Той се влюбва в Глафира, християнска девствена слугиня на императрица Констанция. Когато Глафира казва на Констанция това, императрицата я изпраща в Амасия на Изток за нейна защита. Там тя е приета и защитена от епископ Василий на този град. Лициний разбира къде се крие Глафира и нарежда тя и епископът да бъдат доведени при него като затворници. Войниците, които идват за нея, установяват, че тя вече е мъртва, затова се връщат само с епископ Василий, който е подложен на жестоки мъчения, след което е обезглавен. Тялото му е хвърлено в морето, но с помощта на Божи ангел хората му намират тялото му, изваждат го от морето и го връщат в Амасия.

В Прологът се добавя: „Император Константин събрал армия срещу Лициний, победил го, арестувал го и го изпратил в изгнание в Галия, където той завършил дните си на омраза към Бога.“

Свети Стефан, епископ на Перм (1396)

Като млад мъж той постъпва в монашески живот в манастира „Свети Григорий Богослов“ в Ростов. След като научава, че Пермската земя (по западните склонове на Уралските планини) все още е обзета от езичество, той се изпълва с желание да донесе Евангелието на нейния народ. Започва да изучава езика, създава азбука и превежда богослужебните книги. С благословията на Московския митрополит той тръгва и започва апостолските си трудове. След много трудности и страдания събира общност от кръстени християни, той е посветен на епископ на областта. Веднъж, в напреднала възраст, се завръща в Москва, където почива през 1396 г.