Исаия 45.11-17 (6-ти час)

11Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми? 12Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон. 13Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот. 14Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. 15Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител. 16Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли. 17А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.

Битие 22.1-18 (Вечерня)

1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! 2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. 3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. 4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. 5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. 6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. 7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? 8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. 9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! 12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. 13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). 14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. 15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето 16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, 17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; 18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

Притчи 17.17-18.5 (Вечерня)

17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. 18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. 19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. 20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. 21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. 22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. 23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. 24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. 25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. 26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. 27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. 28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

1Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно. 2Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. 3С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор. 4Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. 5Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

Мъченици Теренций, Африкански, Максим, Помпей и 36 с тях, обезглавени в Картаген (250 г.)

Тези африкански християни пострадали по време на преследването на Църквата от император Деций, по време на което голям брой християни се отрекли от вярата, вместо да страдат. Тези малцина верни смело отстоявали вярата и след много мъки били осъдени на смърт чрез обезглавяване. Те отишли на екзекуцията си, пеейки псалми и химни на благодарност, и получили мъченическия венец през 250 г.

В ранните векове на Църквата Северна Африка, особено регионът на Картаген, е бил един от центровете на християнската вяра, сравним с Мала Азия.

Шест хиляди свети мъченици в Грузия (1615 г.)

„В пустинята Давид-Гареджели в Грузия имало дванадесет манастира, в които монаси са живели аскетичен живот в продължение на векове. През 1615 г. шах Абас I нахлул в Грузия, опустошил я и избил безброй християни. Един ден, докато бил на лов в зори на самия Великден, той видял светлината на много свещи, светещи в хълмовете. Това били монасите от всичките дванадесет манастира в процесия около църквата „Възкресение“, вървящи със свещи в ръце. Когато шахът открил, че това са монаси, той попитал с недоверие: „Не е ли цяла Грузия вече предадена на меча?“ и заповядал на генералите си да отидат и да изколят монасите веднага. Ангел Божий се явил на игумен Арсений и му разкрил предстоящата им смърт, а Арсений съобщил на братята. След това всички приели Причастие в Светите Тайни и се приготвили за смърт. Тогава пристигнали нападателите, насекли игумена на парчета, когато той излязъл пред останалите, и след това убили всички останали. Всички те страдали с почести и били увенчани с неувяхващи венци в...“ 1615 г. Така завършва STORYта на тези известни манастири, които са били като пламък на духовно просветление в Грузия повече от 1000 години. Днес са останали само два: Свети Давид и Свети Йоан Кръстител. Царят на Грузия, Арчил, събира останките на всички мъченици и ги погребва. Мощите им и до днес са пълни със смирна за изцеление на болните.“ (Пролог)

Новият свещеномъченик Григорий, патриарх на Константинопол (1821)

Той е роден на Пелопонес и става архиепископ на Смирна през 1785 г. Служи във време, когато революционните настроения и активност се засилват сред гръцкия народ, и е свидетел на жестокото възмездие, което османските турци налагат при всяко доказателство за бунт сред подчинените им хора.

Веднъж в Смирна, виждайки, че предприето от него действие причинява раздори в епархиите му, той слиза от йерархическия трон по време на служба, поклонява се пред вярващите и ги моли за прошка.

Той е избран за патриарх на Константинопол през 1797 г. При Туркократията патриархът е не само глава на гръцките църкви, но и светски владетел на гръцкия народ, обвързан с клетва да уважава властта на султана. Това, съчетано с личния опит на Григорий с отношението към гръцките бунтовници, го прави твърд противник на революционната дейност сред неговия народ. Въпреки това, когато революционерите на Пелопонес обявяват гръцка независимост от Турция на 25 март 1821 г., турското възмездие е сурово: на Великден, 10 април, след като отслужва пасхалната литургия, възрастният патриарх е арестуван от турските власти. Той е измъчван в опит да разкрие имената на онези, които ръководят революцията, след което му е предложена свобода, ако приеме исляма. Григорий отговаря: „Напразно питате: патриархът на християните умира християнин.“ Той (заедно с други духовници и йерарси) е обесен като предател на портата на патриаршеския комплекс. Очевидец, британски свещеник, посещаващ Константинопол, пише: „Тялото му, изтощено от въздържание и измършавено от възрастта, нямаше достатъчно тегло, за да причини незабавна смърт. Той продължи дълго време в болка, която никоя приятелска ръка не смееше да прекъсне, и тъмнината на нощта настъпи, преди последните му конвулсии да отминат.“ Тялото му е оставено да виси три дни, след което е продадено от турските власти на еврейска тълпа, която го осакатява, след което го утежнява около врата с камък и го хвърля в морето. Въпреки това тялото е намерено да плава в морето от капитан на гръцки търговски кораб. Когато тялото е идентифицирано като това на мъченика патриарх, то тайно е откарано в Одеса, където православните църковни водачи го вземат под свои грижи. Цар Александър I нарежда държавно погребение за светия йерарх, което се провежда на 17 юни 1821 г. в Одеса.

През 1871 г. мощите са върнати в Гърция от цар Александър III. Те са нетленни, въпреки че са изминали петдесет години от смъртта му. Свети Григорий е официално прославен през 1921 г. Мощите му могат да бъдат почитани в Митрополитската катедрала в Атина.