Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Евреи 4.14-5.6 (Апостол)

14И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. 15Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. 16И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.

1Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, 2и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; 3и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. 4И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. 5Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; 6както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Марк 8.34-9.1 (Евангелие)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Нашият праведни отец Марк Изповедник, епископ на Аретуза; Кирил Дякон и други, мъченически загинали по време на управлението на Юлиан

„Свети Марк бил епископ на Аретуса в Сирия. В дните на Свети Константин Велики, Свети Марк, движен от божествена ревност, разрушил храм на идолите и издигнал църква на негово място. Когато Юлиан Отстъпник царувал през 361 г., тъй като езичниците вече били в състояние да отмъстят за разрушението на храма си, Свети Марк, поддавайки се на гнева си, се скрил; но когато видял, че други биват хващани заради него, се предал. Без да обръщат внимание на старостта му, те го съблякли и го набили по цялото тяло, хвърлили го в мръсни канали и като го извадили, накарали деца да го набодат с железните си писалки. След това го сложили в кошница, намазали го с мед и някакъв вид маринована риба и го окачили под палещото слънце, за да бъде изяден от пчели и оси. Но понеже понесъл това толкова благородно, враговете му се разкаяли и го освободили.“

„Свети Кирил бил дякон от Хелиопол във Финикия. По време на управлението на император Констанций, син на свети Константин, той също счупил идолите на парчета. Когато Юлиан дошъл на власт, свети Кирил бил хванат от идолопоклонниците и коремът му бил разпарян. Другите свети мъченици, чествани днес, мъченически загинали в Газа и Аскалон по време на управлението на Юлиан, били мъже със свещенически ранг и посветени девици; те били изкормени, напълнени с ечемик и поставени пред свине, за да бъдат изядени. Разказът за всички гореспоменати светци е даден в Книга III, глава 3 от „Църковна STORY“ на Теодорит Кирски. (Великият часовник)“

Нашият Свети Отец Йоан Отшелник (4 в.)

„Той беше син на Юлиана, християнка от Армения. Още като дете, той напусна майка си и избяга в пустинята. Той беше напълно пламтящ от любов към Христос Господ. В началото се повери на ръководството на духовен отец Фармутий, който беше толкова угоден на Бога, че ангел му носеше хляб всеки ден. По-късно Йоан го напусна и се оттегли в уединение. Той се спусна в пресъхнал кладенец и живя там цели десет години в пост, молитва и бдение. Свети Фармутий му носеше от ангелския хляб, защото ангелът Божий не искаше да носи хляб лично на младия Йоан, за да не се възгорди чрез това, затова го изпрати чрез своя духовен отец Фармутий. След десет години упорит подвизи в своя кладенец, Свети Йоан отишъл при Господа и мощите му открили чудотворна сила. Той живял и бил прославен от Бога и хората през IV век.“ (Пролог)