Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 11.10-12.2
(6-ти час)
10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.
11Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови.
12И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища.
13И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема.
14И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици.
15И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават.
16Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.
1И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши.
2Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.
Битие 7.11-8.3 (Вечерня)
11В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
12и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.
13В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.
14Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,
15влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;
16и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).
17И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;
18а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.
19И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:
20водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.
21И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;
22всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.
23Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.
24А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.
1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
Притчи 10.1-22 (Вечерня)
1Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.
2Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя.
3Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне.
4Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява.
5Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.
6Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните.
7Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.
8Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.
9Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан.
10Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне.
11Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните.
12Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.
13В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка.
14Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел.
15Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия.
16Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях.
17Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се.
18Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав.
19При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.
20Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество.
21Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.
22Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.
Евреи 2.11-18
(Апостол, Богородица)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Лука 1.24-38
(Евангелие, Богородица)
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
Жития на светиите
Събор на Архангел Гавраил
Всеки от Великите празници на Църквата е последван от възпоменание на някой светец, който участва в събитията на празника. Така че днес ние възпоменаваме Свети Архангел Гавраил, който донесе благата вест за зачатието на Христос на Мария, Богородица. Прологът дава следното учение:
„Вестителят на въплъщението на Божия Син, той е един от седемте велики ангела, които стоят пред Божия престол. Той разкри на Захария раждането на Предтечата и каза за себе си: „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога“ (Лука 1:19). Името му, Гавриил, означава „Божий човек“. Говорейки за Благовещението, светите отци коментират, че ангел с такова име е бил изпратен, за да покаже кой е Той и каква е природата Му, който ще се роди от пречистата Дева. Той ще бъде Божият човек, Богочовекът, силният и могъщ Бог. Други са открили, че същият този Гавриил е обявил за зачатието на Дева Мария на Йоаким и Анна и че той е научил Моисей в пустинята да напише книгата Битие. Светите отци смятат, че Гавриил принадлежи към най-висшия и най-висш порядък на небесните сили, серафимите, тъй като серафимите стоят най-близо до Бога. И така, той е един от седемте серафими, най-близки до Бога. Имената на тези седем са: Михаил, Гавраил, Рафаил, Уриил, Селатиил, Йегудиил и Варахиил. Някои биха добавили Йеремилил към това число. Всеки има своето собствено служение, но всички са равни по почит. Защо Бог не е изпратил Михаил? Защото служението на Михаил е потискане на враговете на Божията истина, докато служението на Гавраил е възвестяване на спасението на човешката раса.“