Исаия 5.7-16 (6-ти час)

7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък. 8Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята. 9В ушите ми Господ Саваот каза: тия многобройни домове ще бъдат пусти, тия големи и хубави къщи - без жители; 10десет уврата лозе ще дадат един бат, и един хомер посяно семе едвам ще донесе една ефа. 11Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино; 12на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце. 13Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда. 14Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели. 15И ще се разкае човекът, ще се смири мъжът, и очите на горделивците ще бъдат сведени надолу; 16а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда.

Битие 4.8-15 (Вечерня)

8И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби. 9И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? 10И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; 11и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; 12когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. 13И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе: 14ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие. 15И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

Притчи 5.1-15 (Вечерня)

1Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми, 2за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;) 3защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; 4но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; 5нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята. 6Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш. 7И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми. 8Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й, 9за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител; 10за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща. 11И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, - 12и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение, 13защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си: 14безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!" 15Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.

Свети Алексий, Божият човек (411)

Той е роден в Рим по времето на император Хонорий от благочестиви и благородни родители. Родителите му, Еуфемиан и Агалайс, са поставили високи стандарти за благочестив живот: баща му, макар и богат, седял на трапезата само веднъж на ден, при залез слънце. По желание на родителите си Алексий се оженил на млада възраст. Въпреки това, без да е живял с новата си съпруга, той избяга в Едеса в Месопотамия, където живя в аскетизъм в продължение на осемнадесет години, представяйки се за просяк, за да избегне похвалите на хората. Когато, въпреки усилията му, започна да бъде познат като свят човек, той избяга от града и се качи на кораб за Лаодикия. По божествена провидение корабът се отклони от курса си и беше принуден да акостира в Рим. Приемайки това като знак, Алексий, все още преоблечен като просяк, се върнал в родителския си дом, където седнал пред портите, без никой от семейството му да го разпознае. Баща му, без да знае кой е, му позволил да живее в колиба в двора си. Там Алексий прекарал още седемнадесет години, хранейки се само с хляб и вода. Умрял, стискайки лист хартия, на който разкрил истинската си самоличност. В момента на смъртта му папата на Рим чу глас, който казваше: „Потърси Божия човек“ и му разкриваше къде да търси. Казват, че император Хонорий, папата и голяма свита дошли в къщата, където намерили Алексий мъртъв в малката си колиба, с лице, сияещо като слънце. Родителите и съпругата му първоначално били обзети от скръб, когато разбрали, че синът и съпругът им е живял тайно близо до тях, но се утешили, когато видели, че тялото му изцелява болните и излъчва ароматно миро. Така разбрали, че Бог го е прославил. Главата му се съхранява в църквата „Св. Лаврий“ на Пелопонес.

Свети Патрик, просветител на Ирландия (ок. 461)

„Свети Патрик, апостолът на ирландците, е отвлечен от родната си Британия от ирландски разбойници, когато е бил на шестнадесет години. Въпреки че е син на дякон и внук на свещеник, едва по време на пленничеството си той е потърсил Господа с цялото си сърце. В своето „Изповедание“, завещанието, което написал към края на живота си, той казва: „След като дойдох в Ирландия – всеки ден трябваше да пася овце и много пъти на ден се молех – любовта към Бога и страхът от Него ме обземаха все повече и повече, а вярата ми се укрепваше. И духът ми беше толкова развълнуван, че за един ден казвах до сто молитви, а през нощта – почти толкова, и това дори когато пребивавах в гората и на планината; и ставах за молитва преди разсъмване, през сняг, през студ, през дъжд, и не усещах никаква болка.“

След шест години робство в Ирландия, той беше воден от Бога да избяга, а след това се бореше в монашеския живот в Езир в Галия [днес Франция], под ръководството на светия епископ Германус. Много години по-късно той беше ръкоположен за епископ и изпратен отново в Ирландия, около 432 г., за да обърне ирландците към Христос. Неговите упорити усилия дадоха толкова много плод, че в рамките на седем години от Галия бяха изпратени трима епископи, за да му помагат да пасе стадото си, „моите братя и синове, които съм кръстил в Господа – толкова много хиляди хора“, казва той в своето „Изповедание“.

Апостолската му работа не е била извършена без много „умора и мъки“, дълги пътувания през трудна местност и много опасности; той казва, че самият му живот е бил в опасност дванадесет пъти. Когато е дошъл в Ирландия като неин просветител, тя е била езическа страна; когато е приключил земния си живот около тридесет години по-късно, около 461 г., вярата в Христос е била утвърдена във всеки ъгъл.“ (Великият Часослов)

Делото на св. Патрик и неговите събратя е наречено най-успешното единично мисионерско начинание в STORYта на Църквата.

Казват, че Свети Патрик пеел целия Псалтир всеки ден.