Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Евреи 11.24-26, 32-12.2 (Апостол)

24С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, 25и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, 26и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. 32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, 33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Йоан 1.43-51 (Евангелие)

43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Мъченик Агапий и седем с него (303)

Тези свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан (284-305 г.) в палестинската Кесария. Всички осем са били много млади; само Агапий е бил кръстен християнин. Урбанус, управителят на региона, отбелязал езически празник, като наредил някои християни да бъдат публично измъчвани и екзекутирани: едни чрез изгаряне, други на бесилката, а трети, като ги хвърлили на дивите зверове в арената. Шестима от младежите (Тимолай, Дионисий, Ромул, Плесий и двама на име Александър), виждайки търпението и спокойствието, с които християните понасяха мъченията си, бяха докоснати от Светия Дух и, вързвайки си ръцете, се представиха пред Урбан, казвайки: „И ние сме християни!“ Те бяха незабавно хвърлени в затвора. Няколко дни по-късно Агапий, виден християнин в този град, също се представи заедно с втори Дионисий. Всички осем бяха обезглавени заедно в Кесария. Тяхното мъченичество е записано в „Църковна STORY“ на Евсевий.

Свети мъченик Александър (270-275)

„Той беше от град Сиде в Памфилия. Управителят на император Аврелиан го попита кой е, на което Александър отговори, че е пастир на стадото на Христос. „И къде е това стадо на Христос?“, попита още злият и подозрителен управител. Александър отговори: „По целия свят живеят хората, които Господ Христос е сътворил, сред които онези, които вярват в Него, са Неговите овце, но онези, които са се отклонили от своя Създател, които са поробени от творението и делото на човешките ръце, от мъртви идоли, като теб, са чужденци за Неговото стадо и при Страшния съд на Бога ще бъдат поставени отляво с козите.“ Злият съдия първо заповяда да го бият с железни бичове, а след това да го хвърлят в горяща пещ. Но огънят по никакъв начин не можеше да му навреди. Тогава го обесоха, а след това го хвърлиха на дивите зверове. Но зверовете не го докоснаха. Накрая управителят заповяда да бъде обезглавен. Но веднага щом съдията произнесе присъдата, зъл дух го обзе и го направи бесен. Той беше отведен, виещ, към боговете си, идолите, но по пътя злият дух изтръгна нечестивата му душа от него. Свети Александър пострада между 270 и 275 г.“ (Пролог)

Почитан е на 14 март по гръцкия календар.