2 Солунци 2.1-12 (Апостол)

1А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, 2да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. 3Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, 4който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. 5Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? 6И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. 7Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, - 8тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби 9тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, 10и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. 11И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, 12та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.

Лука 12.48-59 (Евангелие)

48който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. 49Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! 50С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това! 51Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; 52защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; 53баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. 54Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива; 55а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива. 56Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате? 57А защо и сами от себе си не съдите, що е право? 58Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница; 59казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.

Свети пророк Авакум (Авакум) (7 в. пр.н.е.).

Той пророкувал по времето на Йоаким, точно преди еврейският народ да бъде отведен в плен във Вавилон. Самият той избягал от плен и след разрушението на Йерусалим се върнал в родината си. Веднъж носел храна на жетварите си, когато ангел го пренесъл във Вавилон, за да нахрани пророк Даниил в лъвския ров, а след това го отнесъл обратно в Юдея (това е разказано в пълната версия на книгата на Даниил, гл. 6 LXX). Третата глава на неговото пророчество се използва като Четвърта песнопение на Утринния канон (песента обикновено се пее изцяло само в манастири по време на Великия пост, но ермосът на Четвъртата песнопение, изпълняван в много енории, обикновено се отнася до пророка). Неговите свети мощи били намерени чрез откровение в Палестина по време на управлението на Теодосий Велики и там бил построен параклис. Името му означава „Отец на Възкресението“.

Света мъченица Миропея от Хиос (251)

Тя е родена в Ефес. При кръщението е посветена от майка си да служи в светилището на Света Ермиона, една от четирите дъщери на апостол Филип. Много поклонници идвали, за да бъдат помазани с чудотворно миро, извиращо от тялото на Света Ермиона - и от службата си в светилището Миропа получила името, с което е известна. По-късно тя и майка ѝ отишли на остров Хиос, за да избягат от преследването на император Деций.

Когато светият мъченик Исидор (14 май) бил обезглавен, Миропа тайно възстановила тялото му и го погребала с почести. Управителят Нумерий бил разгневен и заповядал на войниците си да намерят тялото, иначе сами ще бъдат обезглавени. Неспособна да позволи на невинни хора да страдат заради постъпката ѝ, Миропа се явила на управителя и му казала къде е погребала тялото. По заповед на Нумерий светото момиче било измъчвано и хвърлено в затвора. Там небесна светлина осветила килията ѝ и самият свети Исидор ѝ се явил с сонм ангели, казвайки: „Мир на теб, Миропа: твоята молитва се възнесла до Бога и скоро ще бъдеш с нас и ще получиш приготвения за теб венеца.“ Миропа, изпълнена с радост, предала душата си на Бога в този момент. Един от стражите, които били свидетели на тези събития, повярвал в Христос и не след дълго бил кръстен и приел мъченическа смърт.

Свети отец Атанасий „Възкресналият“, затворник от Киевските пещери (1176 г.)

След много години аскетична борба, Атанасий починал и бил подготвен за погребение. След като лежал мъртъв два пълни дни, той необяснимо се върнал към живот: монасите, които дошли да го погребат, били смаяни да го видят седнал и плачещ. Братята се събрали около него и му задали много въпроси за това, което е видял за отвъдния свят, но той отговорил само: „Спасете се!“. Когато го притиснали още повече, той казал: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате, нито ще искате да ме слушате“. Последният му отговор бил: „Покайте се всеки миг и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата пречиста Майка“. След това се затворил в килията си и живял още дванадесет години, приемайки само хляб и вода и никога повече не говорейки с никого.

Свети (Стефан) Урош, крал на Сърбия (1367)

„Син на крал Душан, той управлявал по време на трудния период на падането на Кралство Сърбия. Смирен, благочестив и кротък, той отказал да се опита да ограничи властта на могъщите благородници със сила. Сред тях бил и Вукашин, който довел до смъртта му. Добрият крал Урош претърпял мъченическа смърт на 2 декември 1367 г. на тридесет и една години. Убит от хора, той бил прославен от Бога. Чудотворните му мощи били съхранявани в манастира Язак във Фрушка гора, откъдето били пренесени в Белград през 1942 г. по време на Втората световна война и поставени в катедралата до телата на княз Лазар и деспот Стефан Щилянович. По време на управлението на този благосклонен крал, манастирът „Свети Наум“ бил построен край Охридското езеро от един от благородниците на Урош, Гргур.“ (Пролог)

Свети Порфирий Кавсокаливийски (1991) (19 ноември ст. ст.)

Един от истинските богоносни старци на нашето време, той беше прославен от Църквата през 2013 г.