2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Свети мъченик Себастиан и онези с него (287)

Той израства в Милано и става армейски офицер, където се отличава толкова добре, че император Диоклециан го назначава капитан на преторианската гвардия, без да подозира, че Себастиан е християнин. В Рим, изпълнявайки задълженията на придворен, той използва положението си, за да утешава и насърчава затворените си събратя християни. Чрез труда и примера си той довежда мнозина до вяра в Христос, включително Хроматий, префектът, отговарящ за преследването на римските християни.

Себастиан беше подкрепил двама братя, Марк и Марцелин, които очакваха екзекуция заради вярата си. Когато дошъл денят на екзекуцията, баща им Транквилин, който бил езичник, но чрез примера на Себастиан се обърнал във вярата, се явил на Хроматий и обявил, че и той е християнин. Свидетелството му било толкова силно, че коравосърдечието на префекта се стопило и той самият решил да стане християнин.

Гай, епископ на Рим, събрал новите братя (както мъже, така и жени — не всички новопокръстени от Себастиан са споменати тук), за да ги прегърне и кръсти, но също така и да ги предупреди за предстоящата им мъченическа смърт. Той заповядал на някои да избягат от града, а на други, водени от Себастиан, да останат в Рим, посвещавайки дните си на пост, молитва и благодарност, докато очакват смъртта си. Докато „групата мъченици“ правела това, мнозина идвали при тях и били изцелени от болести, а мнозина се присъединявали към тях в изповядване на Христос.

Когато дошло времето за мъченичеството, всеки член на групата бил подложен на въображаемо жестоки мъчения преди екзекуцията си. Самият Себастиан бил накаран да стане свидетел на смъртта на всички свои другари, а след това да изтърпи собственото си изпитание. Той спокойно изповядал непоклатимата си вяра пред самия Диоклециан, преди да бъде отведен на мястото на екзекуцията. Там бил вързан за стълб и станал мишена на група стрелци с лък, докато тялото му не се настръхнало от стрели като бодлите на таралеж. Той бил оставен да умре, но когато Ирина, вдовица на Свети Кастул, дошла да го погребе, тя го намерила жив и превързала раните му. Удивително, той се възстановил и отново се явил на императора. Смаян и възмутен, тиранинът заповядал Себастиан да бъде пребит до смърт с тояги и хвърлен в градската канализация. Същата вечер на една благочестива християнка било казано във видение да вземе тялото му и да го погребе в катакомбите. След като Свети Константин донесъл мир в Църквата, папа Дамас построил църква на мястото в чест на светеца. В продължение на стотици години там са се случвали много чудеса по застъпничеството на Свети Себастиан.

Свети свещеномъченик Модест I, архиепископ Йерусалимски (634 г.)

Родителите му били благочестиви християни от Себастия в Мала Азия, които починали в затвора, докато Модест бил още бебе. Детето било отгледано от езичници, но когато научило, че родителите му са умрели за Христос, то тайно също станало християнин. Когато осиновителите му починали, той пътувал до Атина, където бил приютен от християнски златар и съпругата му и станал християнин на тринадесетгодишна възраст. Милостинята и любовта на Модест към бедните скоро му спечелили слава, но предизвикали завистта на синовете на златаря, които продали Модест в робство по време на пътуване до Египет. Но Модест успял да доведе новия си господар до вярата в Христос и да си възвърне свободата.

Малко по-късно той предприел поклонение в Йерусалим. Вратите на църквата „Гроб Господен“ се отворили по неговите молитви и хората, приемайки това като знак от Бога, избрали Модест за архиепископ на Йерусалим. (Разказите за живота му не споменават, че преди това е бил нещо повече от мирянин.) Той служил на паството си нежно и ревностно, насърчавайки всички да изобилстват с духовни дарове и вършейки много чудеса. Молитвите му били ефективни не само за изцелението на верните, но дори и за изцелението на добитъка и другите животни. Поради тази причина все още е обичайно на този ден да се поръсват кошарите и обоните за животни, а дори и къщите, в които живеят домашни любимци, със светена вода, молейки за закрилата на светеца.

Свети Модест служил вярно на паството си до дълбока старост. Според някои сведения той починал в мир. Според други, в напреднала възраст бил предаден на езичниците от враговете си и обезглавен от тях след много мъки.