1 Тимотей 5.22-6.11 (Апостол)

22Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист. 23Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания. 24Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват. 25Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

1Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. 2Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай. 3Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, 4той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива. 6Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. 7Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. 8Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. 9А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. 11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

Лука 18.15-17, 26-30 (Евангелие)

15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

Свети пророк Агей (ок. 520 г. пр.н.е.)

Той е роден във Вавилон, от свещеническото племе на Леви, по време на пленничеството на евреите. След завръщането си в Йерусалим, евреите започват да възстановяват Храма и да се покланят там според Закона, но са обезкуражени от съпротивата на местното население (много от които евреи, които не са отишли в плен). Затова Бог издига светите пророци Агей и Захария (8 февруари), за да подтикнат хората да завършат свещеното си дело. Пророчествата на Агей разкриват, че сушата, от която страдат евреите, е причинена от неуспеха им да завършат възстановяването на Йерусалим и ще приключи едва когато се посветят отново на делото си. Той е класиран на десето място сред малките пророци.

Света императрица и чудотворка Теофано (893)

Тя е родена от благородни родители в Константинопол. Красива и благочестива, тя е избрана от император Василий (867-886) за булка на сина му Лъв VI Мъдри. Когато Лъв се възкачва на трона, императрицата не проявява привличане към почестите и удоволствията на царския живот, а посвещава дните си на молитва и милостиня. Тя изпълнява всички задължения на императорското си положение, като същевременно води живот на аскеза, когато е далеч от погледа на света. Под богатите си дрехи носи груба вретена и спазва пост и бдение, сякаш живее монашески живот. Тя е смирена и уважителна към всички и се обръща дори към слугите си с „Господарю“ или „Господарко“. През нощта, след като слугите ѝ я оставят сама, тя напуска разкошното си легло и спеше на рогозка на пода, като често става през нощта, за да се моли.

След смъртта на дъщеря си Евдокия през 892 г., тя пожелала да напусне света и да влезе в манастир, но духовният ѝ баща, Свети Евтимий (память на 5 август), не дал благословията си. Въпреки това, престоят ѝ в света не бил дълъг: само три години по-късно тя починала, преди да навърши тридесет години. Веднага след погребението ѝ в църквата „Свети апостоли“, светите ѝ мощи станали източник на много чудеса и изцеления и се почитат и до днес във Вселенската патриаршия в Константинопол.