Колосяни 1.1-2, 7-11 (Апостол)

1Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, - 2до светите и верни в Христа Иисуса братя в Колоса: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. 7както се и научихте от Епафраса, нашия възлюбен сътрудник, който е верен служител Христов заради вас, 8и ни извести за вашата чрез Духа любов. 9Затова и ние от деня, когато чухме това, не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране, 10та да постъпвате достойно за Бога, като Му угождавате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването Бога, 11като се укрепявате с всякаква сила чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост,

Лука 8.1-3 (Евангелие)

1След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте, 2и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, 3и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.

Светите мъченици епископ Ацепсимас, свещеник Йосиф и дякон Аиталас (378-379)

Персийският цар Шапур II провеждал жестоко преследване на християните в царството си в продължение на тридесет и седем години. В последните години на това преследване той дал на магьосниците си правомощия да измъчват и убиват всеки християнин, който не се отрече от вярата си. Ацепсимас, възрастният и свят епископ на Пака, бил арестуван заедно със свещеника Йосиф и дякона Аиталас. Всички не само отказаха да се отрекат от Христос, но смело проповядваха за Него пред магьосниците и царя. Разгневеният цар ги подложи на жестоки изтезания, а след това, като последна унижение, взе в плен всички местни християни и ги принуди да убият с камъни собствените си пастири.

С тяхното мъченичество голямото преследване в Персия приключило.

Светата девица мъченица Уайнфрид от Трефиннон (Холиуел), Уелс (VII в.)

„Света Уайнфрид (на уелски, Гвенфреви) беше девица от благородно потекло, която живееше в Северна Уелс през VII век. Племенница и духовна дъщеря на Свети Беуно (21 април), след смъртта му тя влезе в манастира Гвитерин, където живееше под духовното ръководство на Свети Елерил. Синът на съседен вожд, на име Карадок, обзет от нечиста страст, я преследва и й отсече главата с меч. Мястото, където падна главата й, стана известно като Трефиннон или Холиуел, поради появата на лечебен извор за онези, които биха пили от водите му с вяра. Холиуел остава и до днес важно място за поклонение в Британия.“ (Синаксарион)---