Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
4Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, 5макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), 6и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, 7за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса. 8Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; 9не е от дела, за да не би някой да се похвали. 10Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Филимон е споменат в Посланието на свети апостол Павел, носещо неговото име. Той бил благородник от Колоса; Апфия била негова съпруга. Архип бил епископ на Колоса. И тримата били ученици на апостол Павел. Онисим бил езически роб на Филимон, който откраднал от господаря си и избягал в Рим. Там свети Павел го довел до вярата в Христос и написал Посланието до Филимон, в което умолявал господаря на Онисим да му прости и да го приеме обратно като брат в Христос. Филимон направил това и Онисим по-късно станал епископ. В Гърция той е почитан като покровител на затворените. Всички тези свети последователи на Христос загинали като мъченици, убити с камъни от езичници.
Света Цецилия е родена в видно езическо семейство в Рим. В младостта си тя тайно става ученичка на Христос. Когато родителите ѝ я сгодяват за млад мъж на име Валериан, тя го убеждава в Христовата вяра и го убеждава да живеят в девственост. Валериан е кръстен от папа Урбан и от своя страна увежда брат си Тивуртий във вярата. По това време християните в Рим са жестоко преследвани, много от тях до степен на мъченичество; Цецилия, съпругът ѝ и брат му си поставят за цел да излязат през нощта и тайно да погребат благочестиво мъчениците и да окажат благотворителна помощ на семействата им. В крайна сметка това е разкрито и двамата братя на свой ред са арестувани и осъдени като християни. В момента на обезглавяването им римският офицер Максим вижда отворено небе и ангели, дошли да приемат душите им; той, заедно с няколко други очевидци, изповядва Христос и от своя страна умира под мъчения. Накрая самата Цецилия е арестувана и след като вярно издържа различни мъчения, е обезглавена. Тъй като в първата си биография Света Цецилия е описана като любителка на музиката, тя е почитана като покровителка на църковната музика на Запад и често е изобразявана да свири на орган.
„Свети Петър Ярополк, син на великия княз Изяслав Ярославович, участвал във всички походи на баща си като послушен син и отишъл с него в изгнание. Кроткият и смирен княз имал много да страда от членовете на семейството си, но винаги им прощавал. Всеки ден той усърдно се молел да бъде удостоен със свята смърт, подобно на светците Борис и Глеб (24 юли), за да се очисти от многото си грехове чрез проливането на кръвта си и да се освободи от суетата на този свят. Той бил убит на 21 ноември 1086 г.“ (Синаксар)
Терминът „страстотерпци“ се използва в Руската църква за светци, които, макар и да не са били убити заради вярата си и следователно не са мъченици в строг смисъл, са претърпели смъртта си с отречение и в духа на Евангелието. Светиите Борис и Глеб са първите и образцови страстотерпци.
Той е роден в Твер през 1272 г. в семейството на княз Ярослав Ярославович, брат на Свети Александър Невски (памятник на 23 ноември). Михаил е възпитан във вярата от майка си, която по-късно става монахиня. Неговата пламенност е такава, че от детството си е сигурен, че трябва да завърши живота си или като монах, или като мъченик. Той наследява брат си като княз на Твер през 1285 г. и по-късно става велик княз на Владимир, руската столица по време на монголското завоевание.
Когато княз Михаил загуби владимирския трон поради заговора на своя роднина, княз Георги, съветниците му го подтикнаха да започне война срещу Георги; но той предпочете да загуби властта, отколкото да подложи народа си на кръвопролитие. Когато Георги нападна самия Твер, Михаил вдигна оръжие, за да го защити, и победи. Една от пленниците му беше принцеса Агата, съпругата на Георги и сестра на татарския хан. Когато тя почина в плен, пълният гняв както на Георги, така и на татарите се разпали срещу Михаил. Князът знаеше, че единственият начин да предотврати катастрофа за народа си е да отиде в Златната Орда, за да бъде съден в двора на хана. Роднините и съветниците на Михаил знаеха, че подобен курс със сигурност ще доведе до смъртта му, но никой не успя да го разубеди да отиде да спаси народа си.
Михаил бил държан в затвора с дървено ярем около врата и подлаган на много унижения от татарите. Но докато чакал присъдата си, той останал спокоен, прекарвайки дните си в пеене на църковните служби и Псалтири. В нощта на 21 срещу 22 ноември той получил откровение за предстоящата си смърт. Присъствал на литургията, причастявал се и прегърнал семейството си. След това, отваряйки Псалтира, прочел думите: „Възложи бремето си на Господа и Той ще те подкрепи: никога няма да позволи праведникът да се поклати“ (Пс. 54). След това спокойно поздравил своя сродник Георги и неговите слуги, които се нахвърлили върху княза и го пронизали с мечове. Мощите на княз Михаил били върнати в Москва, след което пренесени в Твер през 1320 г. Когато градът бил обсаден през 1549 г., Свети Михаил се явил на жителите под формата на конен рицар, въоръжен за битка.