1 Коринтяни 10.23-28 (Апостол)

23Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука. 24Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго. 25Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; 26защото "Господня е земята и онова, що я изпълня". 27Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. 28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.

Матей 24.34-44 (Евангелие)

34Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 35Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 36А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец; 37но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; 38защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, 39и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; 40тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят; 41две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят. 42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. 43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

Свещеномъченик Дионисий Ареопагит (96)

Той е споменат в Деяния 17:19-34. Бил е учен атинянин, член на атинския съд на Марсово поле (Ареос Пагос на гръцки, откъдето идва и титлата „Ареопагит“). По времето на разпъването на Христос той учел в Египет и видял как небето там потъмняло за три часа, когато Христос издъхнал. По-късно се оженил и имал няколко деца. Когато св. Павел проповядвал в Атина, Дионисий бил сред първите, които повярвали, и станал или първият (според някои) епископ на Атина, или вторият, наследявайки св. Йеротей (почитан утре, 4 октомври). Заедно със Св. Йеротей той присъствал на Успение Богородично. Получил мъченическа смърт в напреднала възраст, вероятно в Атина. На него се приписват няколко известни произведения по мистична теология, включително „За Божествените имена“.

Свети йеромартир Дионисий, епископ на Александрия, и неговите ученици (258)

Той е бил ученик на Ориген и е станал свещеник в Александрия. През 247 г. става епископ на Александрия, служейки не само на своята епархия, но и на цялата Църква с пламенност и състрадание. Пътува до Рим, за да се бори срещу новатианските разколи, които разтърсват Тялото Христово по това време, и посредничи в спора между Св. Киприан (16 септември) и папата.

По време на царуването на Валериан новият управител на Александрия, Емилиан, призова Св. Дионисий заедно с група от неговите духовници и им нареди да се отрекат от Христос. Когато всички останаха твърди във вярата, той ги изгна в отдалеченото село Кефро. Но християните се стекли в селото, за да търсят светия епископ, и много езичници от региона били обърнати от него — така че скоро градът станал по-скоро християнска мисия, отколкото място на изгнание. Когато Емилиан научил за това, той изгонил епископа и учениците му далеч в пустинята, където те живели сред ужасни страдания и лишения повече от дванадесет години. Свети Дионисий и дяконите му Гай и Фаустус всички умрели там; дякон Евсевий и свещеник Максим в крайна сметка избягаха. Евсевий стана епископ на Лаодикия; Максим, подобно на своя духовен отец, стана епископ на Александрия.

Свети Йоан Хозебит, епископ на Кесария в Палестина (532)

Той произхождал от знатно семейство в Египет и бил възпитан сред монофизитите. В младостта си станал монах и отишъл на поклонение в Йерусалим. Когато се опитал да влезе в Църквата на Възкресението, за да се поклони на Светия Кръст, невидима сила му попречила да влезе. На следващата нощ чул глас, който му казал в съня, че онези, които не приемат православната вяра, са недостойни да се поклонят на Светия Кръст на Спасителя. Йоан се събуди и побърза към църквата, където, облян от сълзи, прие и изповяда цялата православна вяра. След като се върна в Египет, той се засели в Палестина, живеейки сам в пещера в изолирания район, наречен Хозеба. Там той живееше в уединение, докато един ден една двойка доведе сина си, обладан от зъл дух. Те бяха изпратени при Йоан от Анания, известен аскет от Палестина. Йоан се смяташе за недостоен да се моли за изгонване на демони, затова се помоли в името на Анания, и момчето се излекува. Оттогава чудотворните сили на Йоан станаха известни и мнозина предприеха трудното пътуване до пещерата му за изцеление от духовни и телесни недъзи. По-късно Йоан, много против волята си, беше ръкоположен за епископ на Кесария; но той не можа да понесе грижите на епископския живот и отново избяга в пустинята, където прекара остатъка от живота си. Вярващите продължиха да го посещават в голям брой и чрез молитвите му се извършиха много знамения и чудеса. Той почина в мир на преклонна възраст.