1 Коринтяни 14.20-25 (Апостол)

20Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни. 21В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ". 22Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите. 23Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели? 24Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда; 25тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог".

Матей 25.1-13 (Евангелие)

1Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; 2пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. 3Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; 4а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; 5и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. 7Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; 8а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. 9Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. 10А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. 11После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! 12А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. 13И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.

Светите мъченици Еулампий и Еулампия (196)

Те бяха брат и сестра от Никомедия, които пострадаха за Христа по времето на царуването на Максимиан. Еулампий е бил арестуван заради християнската си вяра; когато сестра му е получила вестта, тя се е притекла да се присъедини към него. И двамата са били подложени на различни жестоки мъчения, включително хвърляне в огън и вряща смола, от които по чудо са излезли невредими. Накрая Еулампий е бил обезглавен, а Еулампия е издъхнала, преди и тя да бъде обезглавена.

Блаженият безумен за Христа Андрей от Тотма (1637)

„Свети Андрей произхождал от семейство на набожни, неграмотни селяни. Той получил образование, като ходел на църква, и след смъртта на родителите си станал послушник в манастира в Галич, в епархията на Кострома. Игуменът, който се отличавал с мъдростта си, разпознал духовните дарби на Андрей и го насърчил да предприеме необичайната и трудна аскеза на безумието за Христа. Андрей напусна манастира, за да води скитнически живот, но често се връщаше, за да разкрива мислите и делата си на своя старец. След смъртта на своя старец той се заселил близо до църквата „Възкресение Христово“ в град Тотма, където бил напълно неизвестен. Прекарвал цялата нощ в молитва, а през деня просел милостиня, която веднага раздавал на бедните. Ходел бос лято и зима и се хранел само с хляб и вода. Всяка година извършвал поклонение до светите места в региона. Един ден към него се обърна вождът на едно дивашко племе. Човекът страдаше от очно заболяване и помоли Андрей, който вече се смяташе за чудотворец, да го излекува. Андрей избяга, но дивакът изми очите си в снега, стъпкан от светеца, и се излекува.

„Изтощен от аскеза и лишения, Свети Андрей предвидял деня на своята кончина. Той повикал свещеник, изповядал се и причастил се със Светите Тайнства, и не след дълго заспал в Господа, като небесен аромат изпълнил стаята, където лежало тялото му. Малко по-късно светецът се явил на една болна жена, докато тя спела, държейки Евангелието, за да го почита, и й казал да се моли на гроба му. Когато се събуди, жената беше изцелена.“ (Синаксар)