Ефесяни 2.19-3.7 (Апостол)

19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

1Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас езичниците. 2Вие чухте за разпоредбата на благодатта Божия, мене дадена за вас, 3именно, че чрез откровение Бог ми възвести тайната (както и по-горе ви писах накратко, 4от което, като четете, можете проумя, как съм схванал тайната на Христа), 5която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго. 6Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието, 7на което станах служител според дара на благодатта Божия, дадена ми по действие на Неговата сила.

Марк 11.11-23 (Евангелие)

11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. 15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Мъчениците София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов, в Рим (137)

София била вдовица в Рим по времето на император Адриан и отгледала трите си дъщери във вярата. Когато четиримата били доведени пред преследвачите, Вяра била на дванадесет години, Надежда – на десет, а Любов – на девет. Наредени да принесат жертва на богинята Артемида, всички те смирено отказали. И трите дъщери били измъчвани, а след това екзекутирани пред очите на майка си. София погребала телата им и оплакала гроба им три дни и три нощи, след което заспала в мир. Заради непоколебимостта си и солидарността с страданията на дъщерите си тя се счита за мъченица заедно с тях. София означава „мъдрост“ на гръцки; имената на трите дъщери на гръцки са Пистис, Елпис и Агапе; на руски – Вера, Надежда и Любов. Те са изобразени на много икони.

Светият ни отец Ламберт, епископ на Маастрихт (705)

Той е роден в благородно семейство в Маастрихт (в днешна Холандия). Когато неговият духовен отец, епископ Теодард, е убит през 671 г., Свети Ламберт е избран за епископ на Маастрихт въпреки младостта си. Той е обичан от паството си заради своята святост, аскетични подвизи и милостиня, но е изгонен от епископската си катедра през 675 г., след като неговият покровител, крал Хилдерик II, е убит. Той се оттеглил в манастира в Ставело, където живял седем години като един от братята, без да претендира за никакви привилегии въпреки длъжността си. Веднъж, като станал да се моли през нощта, той случайно нарушил монашеското мълчание. Абатът призовал виновния да изкупи вината си, като стои бос в снега пред кръста пред манастирската църква. На сутринта абатът бил потресен, когато видял епископа да стои бос, покрит със сняг, пред кръста, с блестящо лице. Абатът се опитал да се извини, но Ламберт отговорил, че за него е чест да служи на Бога като апостолите, в студ и голота.

Когато крал Пепин от Херистал взел властта през 681 г., той възстановил Ламберт на епископската му катедра, въпреки желанието на светеца да остане в неизвестност. Светият епископ поднови пастирските си усилия с енергия, посещавайки най-отдалечените енории и проповядвайки Евангелието на езичниците, които все още обитаваха района, въпреки опасността и заплахите. Но когато крал Пепин се разведе с жена си и я замени с наложницата си Алпаис, Свети Ламберт беше единственият епископ, който се осмели да го изобличи. Заради това той си навлече гнева на Алпаис, която нареди да бъде убит. Убийците му изпълниха злата си поръчка, въпреки че над скромното жилище, където той пребиваваше, видяха да блести кръст.

Свети Ламберт е един от най-обичаните светци в Нидерландия и Белгия, където много енорийски църкви са посветени на него. Мощите му се намират днес в белгийския град Лиеж.