Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
1 Коринтяни 1.10-18 (Апостол)
10Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Матей 14.14-22 (Евангелие)
14И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18Той рече: донесете Ми ги тука.
19И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
20И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Жития на светиите
Нашите праведни отци Йоан и Симеон, безумният заради Христа (570)
Тези двама братя в Христа бяха от Едеса в Месопотамия. След поклонение в Йерусалим те заедно избягаха от света; били постригани за монаси, но скоро напуснали манастира си, за да се борят в молитва близо до Мъртво море. Така прекарали тридесет години в мълчание и аскетизъм. Тогава Симеон получил заповед от Бога да напусне пустинята и да служи на Бога сред хората по света. При раздялата им Йоан му казал: „Пази сърцето си от всичко, което виждаш в света. Каквото и да докосне ръката ти, нека не се владее сърцето ти. Когато храна минава през устните ти, нека сърцето ти не се подслажда от нея. Ако краката ти трябва да се движат, нека има мир в теб. Каквото и да правиш външно, нека умът ти остава спокоен. Моли се за мен, за да не ни раздели Бог един от друг в бъдещия свят.“ Симеон отиде в Емеса в Сирия, където прекара остатъка от живота си, преструвайки се на луд, за да скрие святостта си от хората. Но той вършеше чудеса на изцеление и се явяваше на хората от града в сънищата им, призовавайки ги към покаяние. Той беше дарен с дарбата да разпознава вътрешното състояние на другите и, докато танцуваше и бълнуваше по улиците, се приближаваше към хората, шепнеше им греховете им в ушите и ги призоваваше към покаяние. Той почина мирно през 590 г.; Йоан, който беше останал в пустинята, почина скоро след това.
Марцела, девица-мъченица от Хиос (ок. 1500)
Майка ѝ починала, когато тя била много малка, и тя била отгледана от баща си. С порастването си тя нараствала в добродетел и красота. Баща ѝ замислил незаконно желание към нея и ѝ направил неподходящи аванси, което я разтревожило толкова много, че тя избягала от селото си и се скрила в планините. Баща ѝ я преследва, дори я ранява със стрели в опитите си да я обладае. Накрая тя намира убежище в разцепена скала. Когато баща ѝ разбира, че не може да я измъкне от убежището ѝ, той жестоко я разчленява и хвърля главата ѝ в морето. От скалата, която я е приютила, извира извор, чиято вода има лечебни свойства. Света Марцела се почита особено на Хиос и до днес.
Пророк Езекиил (6 в. пр. Хр.)
Днес той се почита в славянския календар. Вижте 23 юли, денят на неговото почитане в гръцкия календар.