1 Коринтяни 7.24-35 (Апостол)

24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога. 25За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен. 26Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй. 27Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. 28Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя. 29Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; 30и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; 31и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят. 32Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; 33а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. 34Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. 35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.

Матей 15.12-21 (Евангелие)

12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха? 13А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; 14оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. 15А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. 16Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? 17Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? 18А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; 19защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: 20това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека. 21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

Празник на чудесата (451) на великомученицата Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)

Света Евфимия се почита на 16 септември; днес почитаме чудото, извършено от нейните мощи по време на Четвъртия Вселенски събор. След дълги дебати и липса на напредък между защитниците на Православието и привържениците на монофизитската ерес, двете страни се съгласиха всяка да напише своето различно определение на вярата в две отделни книги и да помолят Бога да им покаже истината. Те поставиха двете книги в шкафа, съдържащ мощите на Света Евфимия, запечатаха шкафа и си тръгнаха. След три дни на непрестанно бдение и молитви, те отвориха реликвария в присъствието на императора и намериха монофизитската книга под краката на Светата, а православната книга в дясната ѝ ръка.

Блажената равноапостолна Олга, руска принцеса, кръстена Елена (969).

„Света Олга, прочута с мъдростта и трезвостта си, в младостта си стана съпруга на Игор, великия княз на Киев, който управляваше през Х век. След смъртта на съпруга си тя сама управляваше умело и накрая се реши да приеме християнската вяра. Тя пътува до Константинопол, за да приеме Светото кръщение. Императорът, виждайки външната ѝ красота и вътрешната ѝ величие, я помоли да се омъжи за него. Тя отговори, че не може да направи това, преди да бъде кръстена; освен това го помоли да ѝ бъде кръстник при кръщелния купел, на което той се съгласи. След като беше кръстена (получавайки името Елена), императорът повтори предложението си за брак. Тя отговорила, че сега той е нейният баща чрез Светото кръщение и че дори сред езичниците не се е чувало мъж да се жени за дъщеря си. Приемайки с достойнство, че е бил надхитрен от нея, той я изпратил обратно в земята й със свещеници, свещени текстове и свети икони. Въпреки че синът й Светослав останал езичник, тя засяла семето на вярата във внука си Владимир (виж 15 юли). Тя починала в мир през 969 г.” (Велики Хорологион)

Новите мъченици Никодим (1722) и Нектарий (1820)

Тези двама мъченици не са били роднини, но историите им са сходни. И двамата са били християни, които приели исляма в ранна възраст под турско владичество. По-късно и двамата се покаяли и, след като изтърпели покаяние, решили да се върнат на мястото на своето отстъпничество и да приемат мъченичеството. И двамата се представили пред турците, провъзгласили християнската си вяра и били обезглавени според ислямския закон.

Свети Никодим не само е приел исляма, но е принудил и семейството си да направи същото. Един от синовете му е избягал на Светата Гора и е станал монах. Бащата го е преследвал там, но е бил подтикнат към покаяние от святостта на мястото и сам е станал монах. След три години покаяние той е решил да се върне у дома в Албания и да приеме мъченичеството си.

Свети Нектарий се е обърнал към исляма (Прологът казва, че под натиск) на седемнадесетгодишна възраст. Когато майка му го видя облечен като турчин, тя извика: „Махни се от мен! Не те познавам. Аз те родих като християнин, а не като турчин!“ Покаял се за постъпката си, той отиде на Светата планина и стана монах. Подобно на Свети Никодим, след няколко години той реши да се върне у дома и да приеме мъченичеството за Христа.

-- -

Свети Софроний от Есекс (1993) (28 юни по стария календар)

Роден е в Русия през 1896 г. Като млад човек е водил живот на художник, опитвайки се да успее като живописец, докато се занимава с широкообхватно духовно търсене, включващо изучаване на източните религии. По време на Руската революция той е избягал в Париж. Там той преоткрива православието от детството си и посвещава живота си изцяло на покаяние и молитва, често прекарвайки часове наред прострян и плачещ на пода в апартамента си в Париж. През 1925 г. се премества на Атон, където живее като монах повече от двадесет години. На Светата Гора той става духовно дете на светия старец Силуан. След почиването на св. Силуан, като здравето му беше сериозно увредено от живота в влажна пещера, той получи разрешение от манастира си да напусне Светата Гора и да напише житие на св. Силуан. Това е „Св. Силуан от Атон“, велико духовно съкровище, което включва писанията на светеца, както и дълбоките размисли на о. Софроний за неговия живот. (До голяма степен благодарение на работата на отец Софроний свети Силуан, който е живял почти напълно уединен живот, е бил прославен от Църквата).

През 1959 г. отец Софроний основава манастира „Свети Йоан Кръстител“ в Есекс, Англия, където е живял до смъртта си. Той беше духовен отец на митрополит Йеротеос от Нафпактос, един от най-дълбоките духовни писатели на съвременното православие, който е казал за него следното: „Още от първата ни среща установих… че отец Софроний беше богослов на нашата Църква, видял Бога. Осъзнах, че Старецът е видял Несътворената Светлина… Разбрах, че той наистина е Божевидец, защото в противен случай целият му живот, цялото му поведение, думите, които изричаше, съветите и, във всеки случай, цялата му личност, не биха могли да бъдат оправдани. Той беше буквално променен от несъздадената Божия благодат.“ В Есекс той беше известен като духовен отец на мнозина и (малко популяризиран) като чудотворец и застъпник. Почина в мир през 1993 г. През 2019 г. беше официално провъзгласен за светец на Църквата от Константинополската патриаршия.

Всеки, който желае да се напои от дълбокия извор на неговото учение, може да прочете (в допълнение към Св. Силуан) книгите му „За молитвата“ и „Ще Го видим такъв, какъвто е“.

„Всяка догматична грешка неизбежно ще се отрази на духовния живот на човека.“ — Старец Софроний