Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Римляни 10.1-10 (Апостол)

1Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, 4понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. 5Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него". 6А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа, 7"или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме; 9защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, 10понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол, Апостоли)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Матей 8.28-9.1 (Евангелие)

28И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. 29И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? 30А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. 31И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. 32И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. 33А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. 34И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.

1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Марк 3.13-19 (Евангелие, Апостоли)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Събор на светите, славни и всехвални дванадесет апостоли

Въпреки че всеки от дванадесетте апостоли има свой собствен празник, на този ден те се почитат заедно. От дванадесетте само Свети Йоан Богослов е починал в мир; останалите са постигнали мъченически край. По-долу са посочени техните индивидуални празници и начинът на тяхната смърт.

Римските граждани не можели да бъдат разпъвани на кръст: разпятието се смятало за срамна смърт, недостойна за гражданин. Поради тази причина апостол Павел имал „привилегията“ да бъде обезглавен.

Петър: 29 юни, 16 януари. Разпнат с главата надолу.

Андрей: 30 ноември. Разпнат на кръст.

Яков, син на Зеведей: 30 април. Обезглавен.

Йоан Богослов: 26 септември, 8 май. Почина в мир по чуден начин.

Филип: 14 ноември. Разпнат на кръст.

Вартоломей: 11 юни, 25 август. Разпнат на кръст, след което одран и обезглавен.

Тома: 6 октомври. Пронизан с пет копия.

Евангелист Матей: 16 ноември. Изгорен жив.

Яков, син на Афей: 9 октомври. Разпнат на кръст.

Тадей (или Юда, братът на Яков): 19 юни. Разпнат.

Симон Зилот: 10 май. Разпнат.

Матияс: 9 август. Убит с камъни, след което обезглавен с брадва, когато е мъртъв.

Павел: 29 юни. Обезглавен.