28 Юни 1991
Петък от 5-а седмица след Петдесетница

Петров пост

Почитани светии

Пренасяне мощите на преп. Кир и Йоан
Свети Сергий и Герман (1353), игумени на Валаам
Събор на иконата на нашата Пресвета Богородица „Троеручица“
Пренасяне на мощите (412) на светите чудотворни безсребреници Кир и Йоан
Свети отец Сеннуфий Знаменосец (4 в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 16.1-16 (Апостол)

1Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея: 2приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене. 3Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса 4(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква. 5Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия. 6Поздравете Мариам, която се много труди за нас. 7Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа. 8Поздравете обичния ми в Господа Амплия. 9Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия. 10Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов. 11Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа. 12Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа. 13Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка. 14Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя. 15Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии. 16Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.

Матей 13.3-9 (Евангелие)

3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; 4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9Който има уши да слуша, нека слуша!

Жития на светиите

Свети Сергий и Герман (1353), игумени на Валаам

След като помогнали за установяването на православието сред карелските финландци, те основали известния Валаамски манастир на Ладожкото езеро в Северна Русия. И двамата починали в една и съща година.

Събор на иконата на нашата Пресвета Богородица „Троеручица“

Свети Йоан Дамаскин (4 декември), великият защитник на Православието срещу иконоборците, е бил лъжливо обвинен в заговор срещу халифа на Дамаск чрез интригите на иконоборческия император Лъв Исавр (управлявал 717-741 г.). Халифът заповядал да отсекат ръката на Свети Йоан заради предполагаемото му предателство. Светецът поискал отрязаната ръка и прекарал нощта, молейки се горещо за помощ пред икона на Пресвета Богородица. Събуждайки се на сутринта, той открил, че ръката му е чудотворно възстановена, само с белег около китката, където е била напълно отрязана. В знак на благодарност Свети Йоан поставил сребърна ръка на иконата. Когато станал монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, той взел иконата със себе си. Тя останала там, докато не била дадена на Свети Сава (Сава) Сръбски (14 януари), който я донесъл в Сърбия. По-късно е пренесен по чудо в манастира Хиландар на Света гора (според легендата е пренесен от Сърбия до Атон от неводено магаре), където може да бъде намерен и сега.

Пренасяне на мощите (412) на светите чудотворни безсребреници Кир и Йоан

Те са причислени към Безнаемните Лекари. За техния живот вижте 31 януари.

Свети отец Сеннуфий Знаменосец (4 в.)

„Велик аскет и чудотворец от египетската пустиня, той е съвременник на патриарх Теофил и император Теодосий Велики. Наричан е „Знаменосец“, защото веднъж е помогнал на император Теодосий да спечели победа над вражеските сили чрез молитвите си. Когато императорът го повикал в Константинопол, той отговорил, че не може да отиде, но изпратил скъсаното си и закърпено монашеско расо и жезъла си. Излизайки на бой, императорът облякъл расото на Сеннуфий и носел жезъла му в ръка, и се върнал победоносно от битката.“ (Пролог)