Римляни 3.28-4.3 (Апостол)

28И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона. 29Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците; 30защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата. 31И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.

1И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът? 2Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. 3Защото, какво казва Писанието? - ";Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".

Матей 7.24-8.4 (Евангелие)

24И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; 25и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък. 26А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; 27и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. 28И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му, 29защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).

1А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ. 2И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. 3Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата. 4И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

Свети пророк Амос (8 в. пр.н.е.)

Той бил неук пастир от село Текоа в Завулон, близо до Витлеем. Неговите пророчества, направени по време на управлението на цар Озия, съставляват книгата на Стария завет, която носи неговото име. Той е класиран на трето място сред „малките пророци“ на Стария завет.

Свети мъченик Вит, с Модест и Крескентия (303)

„Свети Вит е роден в Сицилия от видни езически родители. Модест е бил негов учител, а Кресентия – негова гувернантка. Свети Вит е кръстен рано и едва на дванадесет години започва да води интензивен аскетичен живот. Явяват му се ангели, които го наставляват и насърчават в трудовете му, а самият той е сияен и красив като ангел Божий. Съдия, който го бие, кара плътта на ръката му да изсъхне, но Вит я изцелява с молитвите си. Баща му ослепява, когато вижда дванадесет ангела в стаята си „с очи като звезди и лица като светкавици“, но Вит възстановява зрението му с молитвите си. Когато баща му се опитва да го убие, му се явява ангел и го отвежда в Лукания на брега на река Силари, заедно с Модест и Кресентия. Свети Вит извършва много чудеса там за болните и душевноболните. Той отива в Рим по повикване на император Диоклециан и прогонва зъл дух от сина си. Далеч от това да го възнагради, императорът го измъчва жестоко, когато не иска да се поклони пред неми идоли, но Господ го избавя.“ от мъчения и го върна в Лукания с невидимата Си ръка, и там той, Модест и Кресентия почиват в Господа. Мощите на Свети Вит се съхраняват в Прага.“ (Пролог)

На Запад помощта на Свети Вит често се призовава за лечение на много заболявания, особено лудост и демонично обсебване. Поради тази причина танцът на Свети Вит е кръстен на него, остро неврологично заболяване, което предизвиква неконтролируеми движения на лицето и крайниците, обикновено срещани при деца.

Блажени Августин, епископ на Хипон (430), и майка му Моника (387)

След като търси истината сред много религиозни школи, включително манихейците, Августин се обръща към вярата в Христос чрез съветите и пламенните молитви на майка си Света Моника. STORYта на ранния му живот и обръщането му във вярата е прекрасно разказана в неговите „Изповеди“. Той живя седемдесет и шест години, последните тридесет и пет като епископ на Хипон в Северна Африка. Загива при варварско нападение над този град.

През последните години няколко православни писатели се опитаха да отрекат, че Августин е светец на Православната църква (най-вече поради някои богословски грешки в неговите писания, които са били неправомерно разпространявани в Латинската църква). Тези твърдения са неверни: от времето на канонизацията му той е почитан като светец.

Свети мъченик Лазар, княз на Сърбия (1389)

„Той беше един от най-великите мъже на Сърбия, управлявали царството след цар Душан. След смъртта на цар Урош, Лазар беше коронясан за цар на Сърбия от патриарх Ефрем. Той изпрати делегация в Константинопол, включително монах на име Исая, за да се моли за премахване на анатемата от сръбския народ. Няколко пъти воюваше срещу турския паша, като накрая се сблъска с турския цар Амурат в Косово на 15 юни 1389 г., където беше убит. Тялото му е отнесено в Раваница близо до Куприя, негова основа, и е погребано там, но по-късно е пренесено в Нова Раваница в Срем. По време на Втората световна война, през 1942 г., е отнесено в Белград и поставено в катедралата, където се пази и до днес и предлага утеха и изцеление на всички, които се обръщат към него с молитва. Той възстанови Хиландар и Горняк, построи Раваница и Лазарица в Крушевац и е основател на „Свети Пантелеймон“, руския манастир на Света гора, както и множество други църкви и манастири.“ (Пролог)