Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

свещеномъченик Тимотей, епископ Пруски (362 г.)

„Заради голямата му духовна чистота Бог му дари дара на чудотворството и той изцеляваше всякакви болести и болки сред хората. По време на царуването на злия император Юлиан, който се отрече от Христос, свети Тимотей беше хвърлен в тъмница. Вярващите го посещаваха там, за да слушат мъдрото поучение на своя епископ. Когато това стигна до ушите на императора, той заповяда палачът да обезглави светеца в тъмница. Това се случи през 362 г. и душата му влезе в Рая, докато мощите му останаха, пълни с чудотворна сила, за да помагат на хората и да провъзгласяват силата Господня.“ (Пролог [адаптиран])

Свети мъченици Александър и Антонина (313)

В Александрия девицата Антонина била доведена пред управителя Фест, измъчвана заради вярата си в Христос, след което хвърлена в затвора. Християнски войник на име Александър, който никога преди не бил виждал или чувал за Антонина, получил заповед от Божи ангел да отиде при нея. Като я намерил, той ѝ дал военната си мантия, като я увил около главата и тялото ѝ; и така, с наведена глава, тя успяла да излезе от затвора, докато Александър останал на мястото си. Александър бил доведен пред Фест, където и той изповядал вярата си в Христос. Антонина, научавайки за това, доброволно се явила пред съдията, който подложил и двамата на ужасни мъчения, осакатявайки ги по много начини, преди да ги хвърли в огън и да ги изгори живи.

Малко по-различен разказ разказва, че Фест е поставил Антонина под стража в публичен дом, а не в затвор, за да може девствеността ѝ да бъде осквернена, и че именно оттам Александър я е спасил.

Фест, управителят, занемял по време на смъртта на светите мъченици и бил измъчван от зъл дух в продължение на седем дни, след което починал.

Свещеномъченик Митрофан, първи китайски свещеник, и китайските новомъченици от Боксерското въстание (1900 г.)

„Светите китайски мъченици са били местни китайски православни християни, възпитани в благочестие в Руската православна мисия в Пекин, основана през 1685 г. По време на Боксерското въстание от 1900 г. срещу чуждестранните сили, окупиращи Китай, местните китайски християни са били заповядани от боксерите да се отрекат от християнството или да бъдат измъчвани до смърт. Двеста двадесет и двама членове на Пекинската мисия, водени от техния свещеник Митрофан Ци-Чунг и семейството му, отказали да се отрекат от Христос и били счетени за достойни за мъченическа смърт.“ (Великият часовник)