Деяния 14.20-27 (Апостол)

20А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия. 21След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. 23А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия; 26а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха. 27Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.

Йоан 9.39-10.9 (Евангелие)

39А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. 40Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? 41Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Пренасяне на мощите на Свети Николай Чудотворец от Мира в Бари (1087 г.)

През 1087 г. мощите на светеца са пренесени от Мира Ликийска (на южното крайбрежие на днешна Турция) в град Бари в Италия. Това е направено поради мюсюлманско нападение над Ликия. По това време Бари е православен и е под управлението на Константинополския патриарх. Мощите на светеца сега се намират в римокатолическа църква в Бари; всяка година ковчегът, съдържащ мощите, се отваря заедно от римокатолически и православен епископ и се изваждат количества ароматно миро за изцеление и насърчение на вярващите.

Свети пророк Исая (7 в. пр.н.е.)

Той е смятан за най-великия от старозаветните пророци. Неговите несравнимо красиви стихове предсказват Христос на много места. Той наказвал, утешавал и съветвал благочестивия цар Езекия; но когато осъждал нечестието и беззаконието на сина на Езекия, Манасия, той бил разсечен на две извън Йерусалим и получил мъченически венец. Името му означава „Господ е помощник“.

Петата библейска ода, „Из нощта духът ми се събужда на разсъмване към Тебе, Боже…“, е взета от Исая.

Свети мъченик Христофор (3-ти век)

Първоначално той е бил наречен Репроб. По време на гоненията при император Деций, Репроб, виждайки страданията на християните, смъмрял владетелите за тяхната жестокост. Управителят изпратил войници да го арестуват, но той ги обърнал във вярата и бил кръстен заедно с тях, получавайки името Христофор. След като бил доведен пред управителя, той бил затворен с две блудници, изпратени да го съблазнят, но той обърнал и тях. Той, войниците и бившите блудници били подложени на мъчения и накрая обезглавени.

Именно този свети Христофор е изобразен върху медалите, често носени за защита в Латинския Запад. Образът му, носещ детето Иисус, идва от името му, което означава „носител на Христос“, а не от някакъв инцидент в живота му.