Римляни 2.14-29 (Апостол)

14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. 17Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, 18и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, 19и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, 20наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. 21Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? 22който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? 23който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? 24"Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано. 25Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. 26И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? 27и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? 28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

Матей 5.33-41 (Евангелие)

33Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". 34Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

Апостол Ерма от седемдесетте

Той е споменат в Посланията на Свети Павел (Римляни 16:14). Служил е като епископ в Църквата от първи век и е починал мъченик. Неговата книга „Пастирът“ е едно от най-ранните християнски писания извън Новия завет и е била толкова ценена от ранната Църква, че понякога се намира в древни сборници от Светото писание.

Ерма бил богат човек, но изпаднал в бедност поради греховете си. Един мъж, облечен изцяло в бяло и държащ жезъл, се явил на свети Ерма и, казвайки му, че е ангел на покаянието, дал на свети Ерма дванадесет заповеди: Да вярва в Бога; Да живее в простота и невинност; Да обича истината и да бяга от лъжата; Да пази мислите си в целомъдрие; Да се учи на търпение и великодушие на душата; Да знае, че добър и зъл дух съпътства всеки човек; Да се бои от Бога, но не и от дявола; Да върши всяко добро дело и да се въздържа от всяко зло; Да се моли на Бога с вяра от дълбините на сърцето си, за да бъде чута молитвата му; Да се предпази от меланхолията, дъщерята на съмнението, и от гняв; Да изпитва истински и лъжливи пророчества; Да се предпази от всяко зло желание.