Римляни 1.18-27 (Апостол)

18Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда; 19тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. 20Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми. 21Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; 22наричайки себе си мъдри, те обезумяха, 23и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, - 24затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; 25те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин. 26Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; 27също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.

Матей 5.20-26 (Евангелие)

20Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". 22Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена. 23И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *.

Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)

По време на гоненията на император Максимиан, девица Теодосия дошла да утеши група християни, които стояли пред управителя на Кесария в Палестина. Когато тя ги насърчила да не се отказват от мъченичеството, и тя била доведена пред съдията, който заповядал да ѝ вържат камък около врата и да я хвърлят в морето; но ангели я изнесли на брега невредима. След това съдията заповядал да я обезглавят. В нощта, когато присъдата била изпълнена, Теодосия се явила на родителите си, обгърната от небесна светлина и придружена от други девици мъченици, и казала: „Виждате ли колко велика е славата и благодатта на моя Христос, от която искахте да ме лишите?“ (Родителите ѝ, желаейки да я предпазят от мъченичество, се опитали да я предпазят от изповядване на Христос).

Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)

Съборът е свикан от император Константин Велики и се провежда в Никея през 325 г. Учението на александрийския свещеник Арий – че Христос не е вечен с Отца, а е Негово божествено творение – привлича много последователи в цялата империя и императорът желае Църквата да изложи правилното си учение. На събора присъстват 318 свети йерарси, включително Свети Николай Мирликийски, Свети Атанасий Велики и Свети Спиридон. Съборът ясно осъжда арианската ерес, формулира първата версия на Символа на вярата (често наричан Никейски символ на вярата) и предлага двадесет канона. Отците на събора се почитат в неделята след Възнесение.

Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

На тази дата през 1453 г. Константинопол, столицата на християнския свят, е разграбен от силите на султан Мехмед (Мохамед) II, поставяйки го под турска власт, където остава и до днес.

Константин XII, последният византийски император, загива, защитавайки града. Източниците са рязко разделени относно това дали той трябва да бъде считан за християнски мъченик. Обозначението „Блажен Константин“ по-горе е от календара „Свети Герман“, чиито съставители цитират руски мартирологи, които го посочват като светец. Прологът обаче цитира падането на Константинопол, като същевременно умишлено пропуска всякакви похвали за Константин. Той приема (и никога публично не се отказва) от фалшивата „уния“ на Флоренция и затова е смятан от някои за еретик. Много православни християни, включително много от жителите на Константинопол, виждат падането на града като божествено възмездие за приемането на унията от страна на Империята.

Преди смъртта си императорът облякъл войнишка броня и помогнал за охраната на градските укрепления; тялото му никога не било намерено. Въпреки че изобилстват различни легенди, най-вероятното обяснение е, че той е загинал с много други защитници и е бил хвърлен с тях в общ гроб.