Числа 11.16-17, 24-29 (Вечерня)

16И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. 17Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш. 24Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията. 25И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха. 26Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия - Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана. 27Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана. 28В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им. 29Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!

Йоил 2.23-32 (Вечерня)

23И вие, чеда Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Бог; защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както по-преди. 24И ще се напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло. 25И ще ви отщетя за ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници - голямата Ми войска, която пратих върху вас. 26И до насита ще ядете и ще се насищате и славите името на Господа, вашия Бог, Който чудно нещо извърши с вас, и няма да се посрами Моят народ вовеки. 27И ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма други, и Моят народ няма да се посрами вовеки. 28И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения. 29Също и върху роби и робини в ония дни ще излея от Моя Дух. 30И ще покажа личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим. 31Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен. 32И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси; защото на планина Сион и в Иерусалим ще бъде спасението, както казва Господ, и у останалите, които ще повика Господ.

Езекиил 36.24-28 (Вечерня)

24Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни и ще ви доведа във вашата земя. 25Ще ви поръся с чиста вода, - и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя. 26Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. 27Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби. 28И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.

Йоан 20.19-23 (Утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.

Деяния 2.1-11 (Апостол)

1Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. 2И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. 3И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. 4И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. 5А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. 6Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. 7И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? 8А как слушаме всички своя си роден говор? 9Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, 10на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити *, 11критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?

Йоан 7.37-52, 8.12 (Евангелие)

37А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. 38Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. 39Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. 40Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. 41Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? 42Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? 43И тъй, у народа произлезе разпра за Него. 44А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. 45Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте? 46Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. 47Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? 48Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? 49Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. 50Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: 51осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши? 52Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. 12Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.

Свети апостол Карп от седемдесетте

Той беше един от седемдесетте и спътник на Свети Павел, който го споменава във 2 Тимотей 4:13. Става епископ в Тракия (Великият часовослов казва в Берия, Прологът във Варна), където претърпява мъченическа смърт. Свети Дионисий Ареопагит се среща с него и пише за него, заявявайки, че Карп никога не е започвал литургията, без първо да получи небесно видение.

От Пролога: „Не трябва да желаем смъртта на грешника, а неговото покаяние. Нищо не натъжава толкова Господа, Който е страдал на Кръста за грешниците, както когато Му се молим за смъртта на грешника и за отстраняването му от нашия път. Веднъж се случило, че апостол Карп загубил търпение и започнал да се моли на Бога да изпрати смърт на двама грешни мъже, единият езичник, а другият отстъпник от вярата. Господ му се явил и казал: „Ето, ето Ме; готов съм да бъда разпнат отново за спасението на човеците.“ Свети Карп разказал това събитие на Свети Дионисий Ареопагит, който го записал като урок за всички в Църквата, че трябва да се молим за спасението на грешниците, а не за тяхната погибел. Защото Господ „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (2 Петрово 3:9).“

Свети Августин Кентърбърийски, евангелизатор на Англия (ок. 605 г.)

Той е основател на Църквата в Южна Англия, която по това време е била почти изцяло езическа, въпреки че християнството процъфтява в келтските земи Ирландия, Уелс и части от Шотландия. Августин, монах в манастира „Свети Андрей“ в Рим, е избран от папа Григорий I да ръководи мисия в Англия. Той и група от около четиридесет монаси акостират в Англия през 597 г.; те са посрещнати топло от крал Етелберт, който е кръстен от Августин и по този начин става първият християнски крал на англосаксонския народ. През 601 г. папа Григорий прави Августин архиепископ на Британия и основава катедралата си в Кентърбъри, където също така основава манастир. Свети Августин работи безуспешно, за да обедини църквите си с тези на ирландските монаси и йерарси, които следват различни литургични практики, пазят различна дата на Пасха и не одобряват по-малко строгите римски монашески практики, въведени от архиепископа. Той почина в мир.

Свети новомъченик Александър Солунски (1794)

Той е роден в Солун и въпреки че е кръстен като християнин, приема исляма като млад мъж, като в крайна сметка става суфий (един от мистична секта сред мюсюлманите). Но с времето започва да се разкайва и стига до заключението, че мъченичеството е единственият начин да се очисти от петното на отричането си от Христос. След като се разкайва, той се явява на турците, облечен като християнин. Той е хвърлен в затвора и измъчван, но в отговор на всяко изкушение, заплаха или мъчение, той само казва: „Роден съм християнин и като християнин ще умра.“ Накрая е осъден на смърт, която Александър с радост приема като знак за Божията прошка. Той е посечен с меч в Смирна през 1794 г.