Йоан 12.17-50 (Евангелие, Жених)

17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. 18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. 19А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му. 20Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини; 21те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса. 22Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса. 23Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий. 24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. 25Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот. 26Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. 27Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. 28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя. 29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори. 30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. 31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. 32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. 33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? 35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. 37Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" 39Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: 40"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". 41Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. 42Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. 44А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; 45и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. 46Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. 47И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. 49Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. 50И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

Езекиил 2.3-3.3 (6-ти час)

3И Той ми каза: "сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен. 4И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, - при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог! 5Ще слушат ли те, или не, - понеже те са размирен дом - но нека знаят, че е имало пророк между тях. 6А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, - не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом; 7и говори им Моите думи, - слушат ли те, или не, - понеже те са упорити. 8А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам". 9И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея - книжен свитък. 10И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: "плач, охкане и тъга".

1И каза ми: "сине човешки! изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев". 2Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък; 3и каза ми: "сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам", - и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.

Изход 2.11-22 (Вечерня)

11След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви). 12И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка. 13На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си? 14А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало. 15И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец. 16Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора). 17И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им. 18Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес? 19Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни). 20Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб. 21На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора. 22Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)

Йов 2.1-10 (Вечерня)

1Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа. 2И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих. 3И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина. 4Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има; 5но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, - ще ли Те благослови? 6И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази. 7Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме. 8И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града). 9И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри! * 10Но той й рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? - Във всичко това Иов не съгреши с устата си.

Матей 26.6-16 (Евангелие, Преждеосвещена)

6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, 7приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. 8Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: 9защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. 10Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: 11защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; 12като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. 14Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците 15и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. 16И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Свети отец Никита Изповедник (824)

Той е роден в Кесария Витиния. Овдовелият му баща става монах, оставяйки Никита на грижите на баба си. Самият Никита, когато пораства, постъпва в манастир в Мидикион, на Мраморно море. След седем години монашески живот е ръкоположен за йеромонах от патриарх Тарасий. Когато Никифор, игуменът на манастира, умира, братята избират Никита за свой нов игумен.

Когато Лъв Арменецът станал император, той възродил иконоборческата ерес, въпреки че тя била потушена при императрица Ирина и осъдена от Вселенски събор. Императорът свалил от престола и изгнал светия патриарх Никифор, като на негово място поставил еретик. Никита, тъй като бил известен със своята святост и непоколебима почит към светите икони, бил затворен и измъчван, но не се поколебал в защитата си на Православието. Никита бил отвеждан от затвор в затвор, мъчения на мъчения и заточен два пъти, докато накрая Лъв Арменецът умрял и православният император Михаил се възкачил на престола и освободил всички затворени заради Православието.

След като бил освободен, Никита се оттеглил в уединено отшелничество близо до Константинопол, където прекарал остатъка от живота си в молитва и благодарност. Когато починал, тялото му било върнато в манастира му; по време на пътуването много от болните, които се докоснали до святото му тяло, били изцелени.

Свети Йосиф Химнограф (886)

„Свети Йосиф е от Сицилия, син на Плотин и Агата. Тъй като Сицилия е била покорена от мюсюлманите, той заминава оттам и, пътувайки от място на място, идва със Свети Григорий Декаполски (виж 20 ноември) в Константинопол, където претърпява горчиви страдания заради благочестивата си ревност. Пътувайки до Рим, той е заловен от арабски пирати и отведен в Крит, откъдето по-късно се завръща в Константинопол. Той става отличен химнограф и почина в святост малко след 886 г. (според някои, това е било през 883 г.). Мелизматичните канони на Минея са предимно дело на този Йосиф; те носят името му в акростиха на Деветата песнопение. Той е съставил и по-голямата част от свещената книга, известна като Параклетик, която допълва Октоиха. Поради тази причина Йосиф е наричан par excellence Химнограф.“ (Велик Часослов)

„Горчивите страдания“, които Свети Йосиф е претърпял, вероятно се дължат (съдейки по датите му) на почитането му на светите икони.

Забележка: В славянския календар той се чества на 4 април.

Свети Серафим Вирицки (1949) (21 март ст. ст.)

Роден през 1866 г., той се жени и има три деца. През 1920 г., на 54-годишна възраст, той и съпругата му тихо се разделят и всеки от тях започва монашески живот. В крайна сметка той става духовен отец на лаврата „Свети Александър Невски“ в Санкт Петербург, където като ясновидец старец изповядва и хиляди миряни. Той казва: „Аз съм складът, където се събират човешките страдания.“ В подражание на своя покровител, той се моли хиляда нощи на скала пред икона на Свети Серафим Саровски. Почива в Господа през 1949 г. и Руската църква го прославя през август 2000 г. Така целият му живот като монах преминава под комунистически преследвания.