Деяния 10.1-16 (Апостол)

1Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски, 2мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу. 3Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. 5И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: 6той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 7Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него, 8и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия. 9На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. 10И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, 11и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; 12в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. 13И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж! 14А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. 15И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 16Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

Йоан 6.56-69 (Евангелие)

56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? 62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди? 63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. 64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. 65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. 66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. 67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? 68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, 69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

Апостолите Ясон и Сосипатър

И двамата били ученици на апостол Павел, който ги споменава в своето Послание до римляните: „Ясон и Сосипатър, моите сродници, ви поздравяват“ (16:21). Ясон е роден в Тарс Киликийски (както и апостол Павел) и става епископ на този град. Сосипатър е от Патрас в Ахая (сега Гърция) и става епископ на Икония. След като служели на стадата си в продължение на много години, двамата пътували заедно до Корфу, където били първите, които проповядвали Евангелието. Те били яростно против владетеля на този остров, но когато той починал, новият цар повярвал в Христос и бил кръстен с името Себастиан. Ясон и Сосипатър останали на Корфу, свободно проповядвайки Евангелието и изграждайки Църквата, докато не починали в дълбока старост. Древна църква в град Корфу, датираща от първите векове, носи надписи, които споменават светиите по име.

Те се отбелязват на 28 април по славянския календар.

Свети Василий, епископ на Острог в Черна гора (Сърбия) (1671 г.)

Като монах, той бил известен с много строгия си аскетизъм. Против волята си бил посветен на епископ Захум, където служил вярно на паството си в продължение на много години, „пазейки го от жестокостта на турците и лукавството на латинците“ (Пролог). Когато манастирът му бил разрушен от турците, той се преместил в Острог, където починал. Тялото му е останало цяло, нетленно, целебно и чудотворно и до днес. Безброй чудеса са станали на гроба му; както християни, така и мюсюлмани търсят мощите му за изцеление от болести и страдания.

(STORY, чута от енориаш в църквата „Свети Василий Острожски“ в Илинойс: макар мощите на светеца да са непокътнати, се твърди, че обувките му се износват от време на време и трябва да бъдат сменени.)