Деяния 4.13-22 (Апостол)

13А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; 14но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си 16и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това; 17но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. 18И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. 19Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога; 20защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули. 21А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото. 22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

Йоан 5.17-24 (Евангелие)

17А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя. 18Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу. 19На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът. 20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. 21Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. 22Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина, 23та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил. 24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Свещеномъченик Симеон, епископ в Персия, и онези, които бяха с него (343)

Свети Симеон бил епископ на царските градове Селевкия и Ктесифон в Персия по време на голямо гонение при цар Сапор II. Царят бил подстрекаван от (зороастрийски) влъхви, ревнуващи от разпространението на вярата на тяхна територия, и от някои евреи, живеещи в Персия. Царят вече бил недоволен от светия епископ: неговият евнух Устазан, таен християнин, се отрекъл от Христос, но когато бил порицан от Симеон, изповядал вярата пред царя, за което бил екзекутиран. В Велики петък на 343 г. Симеон, заедно с поне сто други служители на Църквата, бил изпратен да бъде убит. Симеон увещавал всеки да бъде смел и самият той бил убит последен. Година по-късно, отново в Велики петък, царският евнух Азат бил екзекутиран за Христос, заедно с голям брой верни. Говори се, че повече от 1000 християни загинали като мъченици по време на това гонение.

Зороастрийците все още живеят в части от Иран като малко, донякъде преследвано малцинство под ислямското правителство.