Исаия 11.10-12.2 (6-ти час)

10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава. 11Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови. 12И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища. 13И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема. 14И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици. 15И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават. 16Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.

1И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши. 2Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.

Битие 7.11-8.3 (Вечерня)

11В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; 12и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи. 13В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях. 14Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати, 15влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа; 16и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега). 17И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; 18а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. 19И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: 20водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. 21И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; 22всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. 23Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. 24А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.

1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. 2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. 3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

Притчи 10.1-22 (Вечерня)

1Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си. 2Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя. 3Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне. 4Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява. 5Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син. 6Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните. 7Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно. 8Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне. 9Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан. 10Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне. 11Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните. 12Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове. 13В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка. 14Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел. 15Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия. 16Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. 17Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се. 18Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав. 19При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен. 20Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество. 21Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум. 22Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.

Светите йеромъченици от Херсон: Василеус, Ефрем, Евгений, Капито, Етерий, Агатодор и Елпидий (IV в.)

Тези седем свети епископи дават ярка представа за опасностите, на които са били изложени онези, които са пътували, за да проповядват Евангелието на Христос през първите векове на Църквата. И седемте са били изпратени като мисионерски епископи в Херсон на Черно море и всички седем са загинали там като мъченици. Хермон, епископ на Йерусалим, първо е изпратил Ефрем и Василий; Василий възкресил сина на княза на Херсон, след което мнозина повярвали и се кръстили. Неверниците обаче го вързаха за краката и го влачиха по улиците, докато умря. Ефрем беше обезглавен, когато отказа да принесе жертва на идолите. След това епископът на Йерусалим изпрати Евгений, Агатодор и Елпидий; те бяха пребити до смърт с пръчки и камъни. Етерий беше изпратен по времето на Константин Велики и успя да управлява Църквата в свобода и мир, както и да построи църква в Херсон. Капито, последният изпратен, донесе Евангелието на свирепите скити. За да докаже силата на своя Бог, те го помолиха да влезе в горяща пещ, като казаха, че ако не бъде изгорен, ще повярват. Полагайки цялото си доверие в Бога, светият епископ се облече в одеждите си, направи знака на кръста и влезе в пещта. Той стоеше сред пламъците, молейки се горещо, в продължение на един час, и излезе невредим. Зрителите извикаха: „Има един Бог, великият и всемогъщият Бог на християните, който пази Своя слуга в горящата пещ!“, и всички в града и околните селски райони се кръстиха. За това чудо се говори на Никейския събор (325 г.). По-късно скитските неверници пленяват Капито и го удавяха в река Днепър.

Прологът казва, че Етериос е завършил живота си в мир; Великият Хорологион – че е бил удавен. Всички тези свети мисионери са творили около началото на IV век.