Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие, Св. Инокентий)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Битие 49.1-2, 8-12 (Вечерня)

1И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред; 2съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля. 8Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове. 9Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне? 10Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите. 11Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си; 12блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.

Софония 3.14-19 (Вечерня)

14Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова! 15Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло. 16В оня ден ще кажат на Иерусалим: "не бой се", и на Сион: "да не отслабват ръцете ти! 17Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни". 18Тъгуващите за тържествени празненства Аз ще събера; твои са те, върху тях тежи укор. 19Ето, Аз ще стесня всички твои притеснители в онова време и ще спася онова, що хроми, ще събера разсеяното и ще ги туря на почит и именитост по цяла тая земя на техния укор.

Захария 9.9-15 (Вечерня)

9Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. 10Тогава ще изтребя колесниците у Ефрема и конете в Иерусалим, и ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите, и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища. 11А колкото за тебе, Израилю, заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода. 12Връщайте се в крепостта вие, пленници, които се надявате! Каквото сега възвестявам, ще ти дам двойно. 13Защото като лък ще изопна за Себе Си Иуда и ще напълня лъка с Ефрема, и ще подигна синовете ти, Сионе, против твоите синове, Ионио, и ще направя тебе ратоборски меч. 14Ще се яви над тях Господ, и като светкавица ще изхвръкне стрелата Му; ще загърми Господ Бог с тръба и ще върви в южни бури. 15Господ Саваот ще ги брани, и те ще изтребват и ще тъпчат прашните камъни; ще пият и ще шумят като от вино, и ще се напълнят като жертвени чаши, както ъглите на жертвеника.

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Матей 21.1-11, 15-17 (Утринно Евангелие)

1И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; 3и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати. 4А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5"кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница". 6Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: 7докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. 8А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; 9а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! 10И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? 11А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски. 15А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха 16и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"? 17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

Филипяни 4.4-9 (Апостол)

4Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. 5Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. 6Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - 7и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. 8Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. 9Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Инокентий)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Йоан 12.1-18 (Евангелие)

1Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. 2Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. 3Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. 4Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: 5защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? 6Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) 7А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. 8Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. 9Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. 10А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, 11защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. 12На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, 13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. 14А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: 15"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". 16Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. 17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. 18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Инокентий)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети Инокентий, просветител на Аляска и Сибир (1879)

Той е роден в Сибир през 1797 г. в духовно семейство и става женен енорийски свещеник в Иркутск. Набожен изследовател Джон Крюков му разказва за големите духовни нужди сред руснаците и местното население в Аляска, тогава руска територия. Подтикнат да служи на Христос в тази много трудна среда, той и семейството му пристигат в Аляска през 1824 г. Той бързо научава алеутския език и работи смирено и неуморно сред алеутите. Неговата духовна класика, „Указание за пътя към Небесното царство“, е написана първоначално на алеутски и по-късно преведена на много езици.

Докато посещава Русия през 1838 г., съпругата му умира; година по-късно е постриган за монах и получава името Инокентий (той е бил отец Йоан Вениаминов). Почти веднага след постригането си, той, без предупреждение, е въздигнат в сан епископ на цял Източен Сибир и Руска Америка, вероятно най-голямата епархия в света по това време. Връщайки се в Аляска, той продължава мисионерската си работа с енергия, често пътувайки сред алеутските и тлингитските селища със собствения си каяк. Където и да отива, той намира аляскинския народ жаден за вярата и трудовете му дават богати плодове, което е очевидно и днес: Аляска има повече православни църкви на глава от населението от всеки друг щат.

В напреднала възраст той е назначен за митрополит на Москва, глава на цялата Руска православна църква. Загрижеността му за християнската мисия не намалява и като митрополит той създава Православното мисионерско дружество. Почива на Велика събота през 1879 г.

свещеномъченик Ипатий, епископ Гангрски (326 г.)

Той е роден в Киликия в Мала Азия и става епископ на Гангра, столицата на Пафлагония. Участва в Първия Вселенски събор, където е хвален от всички за благочестието и чудесата си. Разказва се, че император Констанций е пазел бюст на Ипатий в двореца си като оръжие срещу демонични сили. Светецът е убит от новатианите, секта, която вярва, че няма прошка за греховете, извършени след кръщението. [Популярността на това вярване помага да се обясни защо много вярващи по това време са отлагали кръщението до много късно в живота си.] Докато Ипатий се е прибирал от Константинопол, те го нападат на пътя и го убиват с камъни. Жена, участвала в нападението, полудява и започва да се удря с камък; тя е излекувана едва когато приятелите ѝ я завеждат на гроба на Свети Ипатий и се молят за нея. Възстановена чрез неговото състрадателно застъпничество, тя прекарва остатъка от живота си в покаяние и молитва.

Свети Йона, митрополит Московски (1461)

Той става монах на дванадесетгодишна възраст и живее в Симоновския манастир близо до Москва. По-късно става епископ на Рязан, след което е избран за митрополит на Москва (по това време Руската църква все още е подчинена на Константинополската патриаршия, а Московската митрополия е нейната най-висша длъжност). Но чрез някаква политическа интрига, човек на име Исидор става митрополит. Именно този Исидор присъства на Флорентийския събор и гласува за скандалната уния с Рим, извършена там. Когато се завръща в Москва три години по-късно, той е осъден като отстъпник и заточен. Епископ Йона най-накрая става митрополит на негово място. Приживе той е широко известен като лечител, чудотворец, пророк и духовен баща. В последните си години се моли да страда много от някаква болест, за да бъде очистен чрез страданията си. В отговор на тази молитва той получава рани в краката, от които умира. Мощите му продължават да вършат много чудеса. В Пролога се разказва: „Един ням човек, Йоан, бил доведен до мощите на светеца. Йоан целунал ръката на Йона и, както разказал по-късно, ръката хванала езика му и той почувствал остра болка. Когато пуснала езика му, той се върнал при приятелите си – и заговорил, сякаш никога не е бил ням.“