Евреи 3.12-16 (Апостол)

12Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог. 13Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва "днес", за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха; 14защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра, 15докле се казва: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте". 16Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 1.35-44 (Евангелие)

35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше. 36Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му; 37и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят. 38Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл. 39И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете. 40Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти. 41А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се! 42След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист. 43И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати, 44и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свещеномъченик Теодот, епископ на Киренея (326)

Известен със своята мъдрост и добродетел, той е избран за епископ на Кирения на остров Кипър. Когато под император Лициний започва преследване срещу християните, Теодот е арестуван и подложен на много изтезания. Неговият мъчител Сабинус многократно го принуждавал да се отрече от Христос и да се поклони на идолите, но Теодот отговарял: „Ако познаваше добротата на моя Бог, който, надявам се, чрез тези кратки мъчения ще ме направи достоен за вечен живот, би искал да страдаш за Него, както аз.“ Тогава езичниците забивали пирони в тялото му, за което той благодарил на Бога. Вярвайки, че смъртта му наближава, той спокойно дава съвети и наставления на християните около себе си. По Божията провидение от новия император Константин дойде заповед да бъдат освободени всички християни, които бяха задържани заради Христа. Така Теодот беше освободен и, макар и силно отслабен от мъченията, служи вярно на паството си още две години, преди да почине в мир.

Четиристотин и четиридесетте мъченици от Ломбардия (579)

Четиридесет от тях бяха обезглавени на едно място в Ломбардия (в Италия), защото отказаха да ядат храна, принесена в жертва на идолите. Още четиристотин бяха избити, защото отказаха да се присъединят към обичая на ломбардските езичници да танцуват около кози глава, донесена за жертвоприношение на идолите. Смъртта им е записана от Свети Григорий Диалог (Григорий Велики).

Понякога си представяме, че Римската империя се е обърнала към християнството почти за една нощ по времето на царуването на Свети Константин Велики. Този инцидент, случил се повече от двеста години след началото на „християнската ера” в Европа, ни напомня, че разпространението на вярата сред хората често е било бавно и колебливо и че езичеството е останало силна сила в продължение на много векове.

Света мъченица Еуталия (257)

Тя била езическа девойка, която живеела в Сицилия заедно с майка си (също на име Еуталия) и брат си Сермилиан. Когато майката на Еуталия се разболяла от кръвотечение, светите мъченици Алфий, Филаделф и Кирин (10 май) ѝ се явили в сън и ѝ казали, че ще бъде излекувана само ако се кръсти в името на Господа Иисус Христос. Внимавайки на съня, тя повярвала, кръстила се и била излекувана. Дъщеря ѝ Еуталия, виждайки това чудо, също се кръстила. Сермилиан, презиращ и мразещ християнската вяра, първо се подиграл на майка си и сестра си за тяхното обръщане, а след това ги заплашил. Майката избягала от къщата от страх. Еуталия останала, като казала на брат си: „Аз съм християнка и не се страхувам от смъртта.“ Жестокият Сермилиан я преследвал все по-сурово, докато накрая, разярен от безплодието на заплахите си, с ръцете си обезглавил собствената си сестра, без да знае, че й осигурява венец на вечна слава. „И така, в този пример се изпълниха думите на Христос, че Той носи меч сред хората, който ще раздели тези от една кръв, но не и тези от една вяра (Мат. 10:34-35).“ (Пролог)