Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 14.24-32
(6-ти час)
24С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,
25за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.
26Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,
27защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне?
28В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:
29недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей.
30Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.
31Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.
32А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.
Битие 8.21-9.7 (Вечерня)
21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
1И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
2да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
3всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
4само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;
5Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
6който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
7а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
Притчи 11.19-12.6 (Вечерня)
19Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.
20Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.
21Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.
22Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна.
23Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.
24Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.
25Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен.
26Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение.
27Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.
28Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.
29Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.
30Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.
31Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.
1Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.
2Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.
3Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.
4Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.
5Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство.
6Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.
Жития на светиите
Свети Софроний, патриарх на Йерусалим (638)
Роден е в Дамаск в знатно семейство и получава добро образование в младостта си. Недоволен от светската мъдрост, той постъпва в манастира „Св. Теодосий“, където става приятел и ученик на Йоан Мосхос. Заедно посещават манастирите и скитовете в Египет; по-късно записват своите открития сред светите монаси в класическото произведение „Духовна ливада“. След смъртта на своя учител Св. Софроний заминава за Йерусалим, който току-що е бил освободен от персите. Той е там, за да види Светия Кръст, върнат от Персия от император Ираклий, който го е пренесъл в Йерусалим на гърба си. Няколко години по-късно, през 634 г., Св. Софроний е избран за патриарх на Йерусалим, където служи на паството си мъдро в продължение на три години и три месеца. Той е бил ревностен в защитата на Православието срещу монотелитската ерес: свикал е Събор в Йерусалим, който я е осъдил, преди тя да бъде осъдена на Шестия Вселенски Събор. Светият патриарх дори е пътувал до Константинопол, за да изобличи патриарх Сергий и император Ираклий, които са приели монотелитската заблуда.
Годините на мир за Светите земи бяха малко; защото точно когато Персийската империя беше решително разгромена от Ираклий, последователите на исляма избухнаха от Арабия, завладявайки по-голямата част от Северна Африка и Близкия изток за няколко години. Светецът беше толкова наскърбен от превземането на Йерусалим през 637 г. от халифа Омар, че умоляваше Бога да го прибере при Себе Си, за да не доживее да види оскверняването на светите места. Молитвата му беше чута и той почина в мир по-малко от година по-късно.
Свети Софроний е автор на „Житието на Света Мария Египетска“, определено да се чете в църквите по време на всеки Велики пост. Той е написал и службата за Великото освещаване на водите. Някои приписват на него вечерния химн „Радостна светлина“, но знаем, че той датира отпреди времето на Свети Василий Велики, който го споменава в своите писания. Изглежда обаче, че Свети Софроний е допълнил химна и че сегашната му форма се дължи на него.
Св. Йоан Мосхос, автор на „Духовната поляна“ (622)
Днес се почита паметта му заедно с тази на неговия ученик и приятел Св. Софроний (виж по-горе).
Свети мъченик Пионий (250)
„Свещеник от Смирна, той пострада там по времето на гоненията на Деций. Те го осъдиха на разпъване на кръст, което за него беше голяма радост. И веднага щом войниците сглобиха кръста и го положиха на земята, Пионий се простря върху него и разпери ръце, призовавайки войниците да забият пироните в ръцете му. Кръстът беше забит в земята с главата надолу, а под главата на мъченика беше запален огън. Имало много зрители. Пионий затворил очи и се помолил на Бога в себе си. Пламъците не успели да запалят дори косата му, и когато огънят най-накрая угаснал и всички помислили, че е мъртъв, Пионий отворил очи и извикал радостно: „О, Господи, приеми духа ми!“, и издъхнал. Този светец написа житието на свети Поликарп Смирненски, с когото сега се радва в Царството Христово. Той пострада и бе прославен през 250 г.“ (Пролог)
Св. Софроний Врачански, епископ и народен будител (1813)
Свети Софроний Врачански (светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Той е една от най-светлите фигури на Българското възраждане: епископ, книжовник, просветител и общественик. Ръкоположен е за Врачански епископ през 1794 г.
Автор е на Неделник (1806) - първата новобългарска печатна книга, и на автобиографичното Житие и страдания грешнаго Софрония. Участва активно в политическия живот, като съдейства за основаването на българска държава под руска закрила. Почива на 22 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран е от Българската православна църква.