1 Йоаново 4.20-5.21 (Апостол)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий? 6Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. 7Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. 8И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват. 9Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син. 10Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. 11А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. 12Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот. 13Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий. 14И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; 15и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него. 16Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. 17Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт. 18Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва. 19Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото. 20Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. 21Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

Марк 15.1-15 (Евангелие)

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. 5Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. 12Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13Те отново закрещяха: разпни Го! 14Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

Светият ни отец Партений, епископ на Лампсак (IV в.)

Той бил неграмотен рибар, но винаги слушал внимателно четенията от Свещеното Писание в църквата и се стремял да прилага на практика техните учения. Всичко, което спечелвал от занаята си, давал на бедните, без да задържа нищо за себе си. Милосърдието му станало толкова известно, че Филет, епископ на Мелитополис, го ръкоположил за свещеник, възлагайки му да пътува из цялата епархия и да посещава християните. Партений изпълняваше мисията си по възхитителен начин, а многобройните му чудеса и изцеления – дори възкресяване на мъртви – показваха, че Божията благосклонност почиваше върху него. Аскал, митрополит на Кизик, го направи епископ на Лампсак, който по онова време беше почти изцяло езически град. Благодарение на проповедите, молитвите и поста си, с времето Свети Партений обърна целия град към Христос.

Чудесата на изцеление се изливаха от светия епископ толкова надеждно (според Синаксарион), че лекарите на града станаха излишни. Демоните бягаха при приближаването на светеца. Веднъж, когато той заповяда на един демон да напусне един беден човек, духът го помоли: „Дай ми място, където да живея, дори и в свине!“ „Не“, отговори епископът, „но можеш да дойдеш и да се заселиш в мен!“ Демонът избяга, викайки като изгорен: „Как мога да вляза в Божия дом? Велика е силата на християните!“

Веднъж Партений посети Хераклея във Тракия, чийто епископ Хипатиан беше тежко болен. Светецът разкри на епископа, че алчността е истинската причина за болестта му. „Дай на бедните благата, които им отказваш, и ще оздравееш.“ Митрополитът се остави да го занесат в църквата на носилка и публично раздаде всичките си притежания на бедните. Три дни по-късно той се излекува напълно. При напускането на града Партений казал на митрополита, че собствената му смърт наближава, и скоро след завръщането си в Лампсак починал в мир.

Нашият преподобен отец Лука Новият от планината Стирион (ок. 950)

Има ли такова нещо като естествен монах? Свети Лука е роден през 896 г. от благочестиви родители, които произхождали от Егина, но били принудени да се заселят на гръцкия континент поради набезите на сарацините. Още от най-ранните си години той проявявал желание за живот на аскеза и съзерцание, което обикновено се среща само при опитни старейшини. Той се въздържал от всякаква месо, сирене, яйца и деликатеси, пиел само вода и спазвал пълен пост в сряда и петък. Докато пасял добитъка или обработвал семейните ниви, често раздавал храната си и дори дрехите си на бедните, връщайки се у дома гол. Когато баща му починал, той изоставил селскостопанската работа, за да се посвети изцяло на молитвата, постигайки такъв напредък, че често се издигал над земята, докато се молел. След известно време той тайно напусна дома си и влезе в манастир в Атина (тогава беше едва на четиринадесет години), но игуменът го изпрати у дома, след като всяка нощ сънуваше майка му, която със сълзи на очи викаше сина си. Той се върна у дома за известно време, но когато получи нейното разрешение да замине отново, се отправи към монашеския живот. Пътуваше много, живееше като отшелник на различни места, понякога свързан с манастир, а понякога не. Често бил принуждаван да се премества заради множеството посетители, които научавали за неговата святост, независимо колко тайно се опитвал да живее, и идвали при него за молитва, съвет или пророчество. Веднъж живял три години на остров Ампелон; сестра му от време на време му носела хляб, но той раздавал голяма част от него на нуждаещите се или на минаващите моряци. Накрая, с влошено здраве, той се върнал на сушата по молбите на учениците си и се заселил на място, наречено Стирион (което може да е изкривяване на Сотерион), където построил скит.

Свети Лука се разболял през седмата си година в Стирион. Прегърнал учениците си, той ги помолил да се молят за него, пророкувайки, че мястото, където ще умре, един ден ще бъде мястото на голяма църква и манастир; след това той починал в мир и радост.

От гроба му се излъчвало ароматно масло, което било събирано и изгаряно в лампа, а при гроба се случвали много чудеса и изцеления. Както светецът беше предсказал, там били построени две църкви и манастир, а манастирът „Хосиос Лукас“ се превърнал в голямо място за поклонение, какъвто остава и до днес.