Йоил 2.12-26 (Шести час)

12Но и сега още казва Господ: обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание. 13Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината. 14Кой знае, дали Той не ще се смили и не ще остави подир Себе Си благословение - хлебен принос и възлияние на Господа, вашия Бог? 15Затръбете с тръба на Сион, наредете пост и обявете тържествено събрание. 16Съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца и кърмачета; нека излезе младоженец от своя чертог, и невеста - от своята горница. 17Между притвора и жертвеника нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: "смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да се не подиграват с него народите! Защо да казват между народите: де е техният Бог?" 18Тогава Господ ще възревнува за земята Си и ще се смили над народа Си. 19И ще отговори Господ и ще рече на Своя народ: ето, Аз ще ви пратя хляб, вино и дървено масло, и ще се насищате с тях, и вече няма да ви предам за поругание на народите. 20И дошлия от север ще махна от вас и ще го изгоня в безводна и пуста земя: предното му пълчище - в източното море, а задното - в западното море, и ще се понесе от него зловоние и ще се дигне от него смрад, понеже той направи голямо зло. 21Не се бой, земьо: радвай се и се весели, защото Господ е велик, за да направи това. 22Не се бойте, полски добитъци, защото пасбищата на пустинята ще се покрият с трева, дървото ще даде своя плод, смоковницата и лозата ще покажат силата си. 23И вие, чеда Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Бог; защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както по-преди. 24И ще се напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло. 25И ще ви отщетя за ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници - голямата Ми войска, която пратих върху вас. 26И до насита ще ядете и ще се насищате и славите името на Господа, вашия Бог, Който чудно нещо извърши с вас, и няма да се посрами Моят народ вовеки.

Йоил 3.12-21 (Вечерня)

12Нека станат народите и слязат в долината на Иосафата; защото там Аз ще седна, за да съдя народите отвред. 13Турете на работа сърпове, защото жътвата е узряла; идете, спуснете се, защото линът е пълен, и чебрите се препълват, понеже злобата им е голяма. 14Тълпи, тълпи в съдната долина! защото близо е денят Господен в съдната долина! 15Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си. 16И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Иерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви. 17Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина; и ще стане Иерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него. 18И ето, в оня ден от планините вино ще капе, и от ридовете мляко ще потече, и всички долища иудейски ще се напълнят с вода, а от дома Господен ще излезе извор и ще напоява долина Ситим. 19Египет ще стане пустиня, и Едом ще стане пуста степ, задето те притесняваха синовете Иудини и проливаха невинна кръв в земята им. 20А Иуда ще живее вечно, и Иерусалим - от рода в род. 21Аз ще измия кръвта им, която не съм измил още, и Господ ще обитава на Сион.

Св. Мартиниан, монах, от Кесария в Палестина (422)

„Животът на този светец е неизмеримо чудесен и заслужава да бъде прочетен изцяло. Какво ли не е претърпял той, за да изпълни Божия закон? На осемнадесетгодишна възраст той се оттеглил в планината Арк в Кападокия и прекарал 25 години в пост, бдение и молитва, борейки се с многобройни изкушения. Когато една жена дошла да го изкуши и той видял, че ще съгреши с нея, скочил бос в огъня и стоял в него, докато болката не изтръгнала сълзи от очите му и той не убил всяка похот в себе си. Когато възникнали други изкушения, той избягал на една самотна скала в морето и живял там. Когато обаче при корабокрушение една жена доплувала до скалата, той скочил в морето с намерение да се удави. Но делфин го взе на гърба си и го отнесе, по Божията провидение, до брега. Тогава той реши да не прави никое място свой постоянен дом, а да пътува безспирно. Така той премина през 164 града за две години, увещавайки и съветвайки хората. Накрая пристигна в Атина, където умря през 422 г.“ (Пролог)

Светите апостоли и мъченици Прискила и Акила

Акила и съпругата му Прискила (или Приска) бяха евреи от Понт, които се заселиха в Рим, където работеха като шатрари. Когато император Клавдий изгони всички евреи от Рим през 49-50 г., те се преместиха в Коринт. (Вероятно вече са били християни; по това време Империята не правеше разлика между християни и евреи.) В Коринт те приели апостол Павел, който живял и работил с тях за известно време (Деяния 18:1-3). Те работели усърдно с апостола, пътували с него и били счетени за достойни да доведат Аполос (8 декември) до пълно познание на вярата (Деяния 18:26)

Прискила и Акила се върнали в Рим около 58 г., а по-късно отишли в Ефес; те живеели там, когато св. Павел помолил своя ученик Тимотей, епископ на Ефес, да ги поздрави (2 Тим. 4:19). Вероятно в Ефес те били мъчени от езичниците.

Свети Симеон Мироточец, основател на Хиландарския манастир (1200)

Роден е през 1114 г. В светския живот той управлява кралство Сърбия като Стефан Неманя; след като управлява мъдро и милосърдно в продължение на много години, през 1196 г. се отказва от всички светски богатства и слава, за да стане монах. Пътувайки към Светата планина, той взе за свой духовен отец собствения си син Сава, който го беше изпреварил в отказването от царската чест в полза на молитвен живот. Заедно Симеон (както беше наречен в монашеския живот) и синът му основали Хиландарския манастир. Съпругата му Анна станала монахиня, приемайки името Анастасия; тя също се почита като светица на Църквата. След неговата кончина мощите на Свети Симеон излъчвали ароматно и лечебно миро. Свети Сава върнал светите мощи на баща си в Сърбия. Синаксарионът казва: „От празния гроб на Свети Симеон в Хиландар чудесно изникнала лоза, чиито изсушени гроздови семки и до днес се изпращат по целия свят като благословение за бездетни семейни двойки.“