Яков 2.14-26 (Апостол)

14Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? 15Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, 16а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? 17Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. 18Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. 19Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. 20Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? 21Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? 22Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена? 23И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий. 24Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? 25Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път? 26Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.

Марк 10.46-52 (Евангелие)

46След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше. 47И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме! 48Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 49Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. 50Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. 51И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! 52Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.

Света Дева и мъченица Анисия (298)

Тя е родена в благочестиво, благородно и много богато семейство в Солун. Когато и двамата ѝ родители умират, докато е юноша, Анисия се посвещава на Христос, небесния Младоженец. Тя отхвърля всичките си бижута и изящни дрехи, обличайки се като простолюдка. Освободява всичките си многобройни роби, като дава на всеки от тях щедра сума пари, за да се утвърдят. Тя раздава цялото си наследство, което включва големи имения. Оттогава нататък тя прекарва дните си в посещение на болни, помага на вдовици и сираци и особено помага на християни, страдащи от преследване. Тя посещава затворниците, носи им храна и вода и се грижи за раните им. През цялото време, което не е посветено на подпомагане на бедните или потиснатите, тя прекарва в молитва в малка килия. Една от молитвите ѝ е била тя, подобно на тези, на които е помагала, да бъде удостоена с мъченическия венец.

Един ден, докато отивала на църква, императорски войник я заговорил и грубо я разпитал. Когато тя открито заявила, че е християнка, войникът я сграбчил и я завлякъл в идолски храм, където ѝ заповядал да принесе жертва. В отговор тя само му плюла в лицето. Разгневеният войник извадил меча си и го забил в ребрата ѝ, убивайки я. Няколко благочестиви християни взели тялото ѝ и го погребали извън града. Когато гоненията приключили, на мястото на погребението ѝ била построена църква в нейна чест.

Свети отец Макарий, митрополит Московски и на цяла Русия (1563)

Той е роден в Москва през 1492 г. Когато баща му умира, майка му става монахиня, а той монах, получавайки монашеското име Макарий. Той става иконограф с рядък талант. През 1523 г. е ръкоположен за свещеник и е посветен на игумен на Лучския манастир; три години по-късно е ръкоположен за архиепископ на Новгород и Псков, епархия, която е била вакантна в продължение на много години. Като архиепископ той изпраща мисионери сред местните народи в далечния север на Русия и в собствената си епархия се бори срещу езичеството, все още разпространено сред хората. Той урежда живота в манастирите на своята епархия, които са изпаднали в самодоволство.

През 1542 г. е избран за митрополит на Москва и глава на Руската църква. Пет години по-късно коронясва първия руски цар Иван Василиевич. През 1551 г. свиква Събора на стоте глави, който осъжда различни ереси, разпространени по това време, установява принципите на християнското поведение и образование и установява правила за иконографията и църковното изкуство. През цялото си време като йерарх той продължава да рисува икони и през 1553 г. довежда до издаването на първите книги, отпечатани на руски език. Когато Казанското ханство пада, той незабавно изпраща мисионери, за да покръстят татарите.

Когато царят, който почитал свети Макарий, го помолил за духовна книга, той бил изненадан и недоволен, че му е даден екземпляр от заупокойната служба; но светецът му казал, че всеки, който внимателно прочете тази книга и приложи думите ѝ, никога няма да съгреши.

Свети Макарий починал в мир в Москва през 1563 г. и народното му почитане започнало веднага. През 1988 г. той бил официално прославен от Руската църква.