Яков 2.1-13 (Апостол)

1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие. 2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, 3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, 4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли? 5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? 6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? 7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате? 8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите. 9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници. 10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко. 11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. 12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата. 13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

Деяния 6.8-7.5, 47-60 (Апостол, Св. Стефан)

8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. 9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; 10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. 11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. 12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. 13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, 14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. 15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? 2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа". 4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. 5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. 47А Соломон Му построи дом. 48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50Нали Моята ръка направи всичко това?" 51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. 52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - 53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. 54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, 56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. 57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него 58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, 59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Марк 10.23-32 (Евангелие)

23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, 30и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен. 31А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи. 32Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

Матей 21.33-42 (Евангелие, Св. Стефан)

33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Свети първомъченик и архидякон Стефан

Роднина на апостол Павел, Свети Стефан е един от седемте дякони (заедно с Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай), първоначално назначени от Църквата да служат на народа; и на Бога му е било угодно да го приеме като първи мъченик на Църквата за Христос. Прочетете дългия, красив и поучителен разказ за неговото свидетелство в Деяния на апостолите, глави 6-8. Когато Стефан, „пълен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа“ (Деяния 6:8), някои членове на синагога в Йерусалим дойдоха да спорят с него и, разярени от неговото провъзгласяване на Христос, го убиха с камъни. В смъртта си Свети Стефан разкри заличаването на границата между небето и земята от Христос и новото общение между човека и Бога: лицето му сияеше от светлината на Преображението и му беше дадено видение на Христос, седнал отдясно на Отца. Последните му думи бяха: „Господи, не им считай този грях“ (Деяния 7:60).

Според светото предание, мъченическата смърт на Свети Стефан се е случила точно година след слизането на Светия Дух на Петдесетница. Тялото му е взето и тайно погребано от Гамалиил, член на Синедриона и таен християнин.

Мощите на Свети Стефан са открити от свещеник Лукиан през 415 г. след видение. Те са пренесени в църквата, построена за тях в Йерусалим от императрица Евдокия, а по-късно са отнесени в Константинопол.

Мисионерската реч на светеца преди смъртта му (подобно на тази на дякона Свети Филип към етиопския евнух) ни напомня, че онези, назначени да служат материално на Църквата, не са лишени, нито дори извинени, от това да провъзгласяват славното Евангелие на Христос.

Нашият праведни отец Теодор Жестоки, брат на Свети Теофан Химнограф

Вижте разказа за живота му на 11 октомври, когато е чествана паметта на брат му Свети Теофан.