1 Тимотей 5.1-10 (Апостол)

1Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя, 2старите жени - като майки, младите - като сестри, с всяка чистота. 3Вдовици почитай - истинските вдовици. 4Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога. 5А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем; 6оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла. 7Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни. 8Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник. 9За вдовица да се приема жена не по-долу от шейсет години, водила един мъж, 10известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.

Евреи 9.1-7 (Апостол, Богородица)

1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; 2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". 3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; 4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, 5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. 6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; 7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

Лука 17.20-25 (Евангелие)

20А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, 21и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е. 22И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите; 23и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете; 24понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден. 25Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Св. Климент Охридски, архиепископ (916) - втори помен

На този ден Българската православна църква чества втория помен на Свети Климент Охридски - един от най-великите български светци и просветители. Основното честване е на 27 юли (заедно с всички Седмочисленици), а днешният помен отбелязва деня на неговата кончина (25 ноември 916 г.).

Свети Климент е ученик на светите братя Кирил и Методий. След прогонването на Кирило-Методиевите ученици от Великоморавия, той идва в България при цар Борис-Михаил. Основава Охридската книжовна школа, създава и превежда множество съчинения. Като пръв епископ, проповядващ на славянски, той полага основите на славянската християнска култура. За подробно житие виж 27 юли.

Света великомъченица и премъдра Екатерина Александрийска и онези, които са с нея (305)

„Света Екатерина, която била от Александрия, била дъщеря на Констас (или Цест). Тя била изключително красива девойка, много целомъдрена и прочута с богатство, произход и образование. С непоколебимия си разум тя напълно победила страстната и необуздана душа на Максимин, тиранина на Александрия; и с красноречието си тя запушила устата на така наречените философи, които се били събрали да спорят с нея. Тя била увенчана с мъченически венец през 305 г. Светите ѝ мощи били отнесени от ангели на светата планина Синай, където били открити много години по-късно; известният манастир на Света Екатерина първоначално бил посветен на Светото Преображение Господне и Горящия храст, но по-късно бил посветен на Света Екатерина.“ (Великият часовослов) Красноречието на Света Екатерина било толкова голямо, че петдесетте оратори, назначени да спорят с нея, осъзнали грешката си и като цяло поискали кръщение, за което Максимин ги осъдил всички на смърт. След това светицата била подложена на мъчения на специално изработено колело с шипове (с което обикновено е изобразявана на иконата си), но ангел я освободил и по чудо счупил колелото. Собствената съпруга на Максимин и 200 войници, виждайки страданията ѝ и благородството, с което ги понасяла, били подтикнати да изповядат вярата си в Христос и копнежа си да бъдат кръстени. Всички били убити. Накрая самата Екатерина била изведена извън стените на Александрия и след благодарствена молитва към Бога била обезглавена.

Великомъченик Меркурий (ок. 259 г.)

Той е роден в провинция Азия, в семейство на скит, който тайно е приел християнството. Подобно на родителите си, той е бил таен последовател на Христос, служейки като легионер в римската армия по време на управлението на император Деций. По време на една кампания му се явил ангел, дал му меч и му казал да влезе в битка, уповавайки се на Христовата помощ. Меркурий се впуснал в битка, пробил си път сам през вражеските линии и стигнал до варварския командир Ригас, когото убил. След смъртта на своя вожд варварите се разпръснали и победата била спечелена.

Императорът, чувайки за подвизите на младия войник, го повишил на длъжност в двора. Там, унесено от удоволствията и почестите на двора, Меркурий забравил задълженията си към Христос, своя Цар. Една нощ същият Ангел, който му бил дал меча, му се явил отново и му напомнил за меча, който Христос му бил дал, символ на мъченическата битка, в която предстояло да влезе. На следващия ден Меркурий, вече в съзнание, отказал да принесе жертва на боговете. Когато бил извикан пред императора, той смело проповядвал Христос и отхвърлил знаците на служението си. Той бил хвърлен в затвора и подложен на жестоки мъчения, които понасял с мир и радост, окуражен от Ангела, който му се явил отново, за да му предложи утеха и насърчение. След дълги мъки той бил обезглавен в Кесария Кападокийска на двадесет и петгодишна възраст.