2 Солунци 1.1-10 (Апостол)

1Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа: 2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. 3Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва, 4че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте; 5това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате. 6Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, 7а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, 8в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа 9и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, 10когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.

Лука 12.13-15, 22-31 (Евангелие)

13Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. 14А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? 15При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. 22И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: 23душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото. 24Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! 25Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът? 26И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото? 27Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. 28И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! 29Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, 30защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; 31но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.

Свети мъченик Мина (ок. 304 г.)

Този свети мъченик е бил египтянин и войник по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Въпреки че е бил известен с доблестта си в битки, той се отказва от войнишкия си чин, когато легионът му получава заповед да пленява християни в Северна Африка. Бягайки в планините, той пребивава там известно време в мълчание и уединение, посвещавайки дните си на молитва. След време се явява на езически фестивал, отрича идолите и се обявява за християнин. Заради това е предаден на управителя на града, който го подлага на ужасни мъчения и накрая го обезглавява. Някои вярващи вземат част от мощите му и ги погребват с почести близо до езерото Мареотис, на около тридесет мили от Александрия. Църквата, построена над гробницата му, се превръща в място за поклонение не само за безброй египтяни, но и за християни от цял свят: открити са доказателства за пътувания до неговото светилище чак от Ирландия.

Синаксарийът разказва за намесата на светеца във Втората световна война: „През юни 1942 г., по време на Северноафриканската кампания, която е била решаваща за изхода на Втората световна война, германските сили под командването на генерал Ромел са били на път за Александрия и са спрели близо до място, което арабите наричат Ел-Аламейн на името на свети Мина. Там е имало древна разрушена църква, посветена на светеца; и там някои хора казват, че е погребан. Тук по-слабите съюзнически сили, включително някои гърци, са се изправили срещу числено и военно превъзхождащата германска армия и резултатът от предстоящата битка е изглеждал сигурен. През първата нощ на сражението свети Мина се е появил сред германския лагер начело на керван от камили, точно както е бил изобразен по стените на разрушената църква на една от стенописите, изобразяващи неговите чудеса. Това изумително и ужасяващо привидение е подкопало германския морал дотолкова, че е допринесло за блестящата победа на съюзниците. Църквата „Свети Мина“ е възстановена в знак на благодарност и там е основан малък манастир.“

Нашият праведни отец Теодор Студит (826)

„Свети Теодор Студит е роден в Константинопол през 759 г.; благочестивите му родители са се казвали Фотин и Теоктист. Той приема монашески стрит в младостта си в манастира, наречен Сакудион, и става игумен там през 794 г. Около 784 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за презвитер от светейши патриарх Тарасий. След като се присъединява към братството на манастира Студий (който е кръстен на своя основател Студий, римски консул), светецът получава прозвището „Студит“.“ Той се оказал пламенен ревностен пазител на преданията на Отците и се борил дори до смърт заради почитта си към светите икони. Заради благочестивата си ревност изтърпял три изгнания. По време на третото, на което бил осъден от иконоборческия самодържец Лъв Арменец, той смело издържал бит, връзване и водене от една тъмна тъмница в друга в продължение на цели седем години. Накрая бил отзован от изгнание от Михаил Заекващия. Получавайки по този начин кратка почивка от трудовете си на дълго издръжливост, той починал в Господа на 11 ноември 826 г., една неделя, докато учениците му, които стояли около него, пеели 118-ия псалом. Някои казват, че след като получил непорочните Тайни, той самият започнал да пее този псалом. И стигайки до стиха „Никога няма да забравя Твоите повеления, защото в тях си ме съживил“ (ст. 93), той предал духа си, след като живял шестдесет и седем години. В допълнение към другите си свещени писания, той съставил, в сътрудничество с на брат му Йосиф, почти цялата умилостивяваща книга на Триода.“ (Великият часовослов)

Свети Теодор помага за основаването на Студийския (или Студионския) манастир в Константинопол и е негов игумен. Под негово ръководство Студийският манастир се превръща във водещ център на православното благочестие и византийската култура на своето време. Монасите живеят радикално обикновен живот: те дори не са имали собствени килии, а са спяли в големи спални помещения.