Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Галатяни 2.16-20 (Апостол)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Лука 8.5-15 (Евангелие)

5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11Тая притча значи: семето е словото Божие; 12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Свети великомъченик Артемий (362)

Той произхождал от благородно семейство и бил назначен за военен управител на Александрия и Египет от император Константин Велики. Няколко години по-късно император Юлиан Отстъпникът се опитал да възстанови езическото идолопоклонство като официална религия на Империята. Той също така влязъл във война с Персия и установил Антиохия като своя щаб за водене на войната. В Александрия Артемий получил приказ да дойде в Антиохия с военните сили под негово командване. Артемий се явил пред отстъпилия император точно навреме, за да види как той нарежда жестоката екзекуция на двама благочестиви християни, Евгений и Макарий. Безстрашно, свети Артемий незабавно осъди императора, като му каза в лицето, че неговата антихристиянска политика е от демоничен произход. Разяреният император незабавно лиши Артемий от всички официални звания и го хвърли в затвора. На следващия ден той извика Артемий пред себе си и му обеща висока имперска длъжност, ако само се отрече от Христос и се поклони на идолите. Когато Артемий категорично отказа да направи това, той беше публично измъчван до смърт. Една благочестива благородница тайно събра мощите на светеца и ги отнесе в Константинопол, където те бяха почитани и извършиха много чудеса в продължение на няколко века.

Св. Герасим Новият, аскет от Кефалония (1579)

Роден е в Южна Гърция. Като млад напуснал дома си и, след като пътувал в търсене на наставници в аскетичния живот, стигнал до Атон, където бил постриган за монах. Няколко години по-късно отишъл на поклонение в Светата земя и там бил ръкоположен за свещеник от патриарх Германий Йерусалимски. Веднъж, докато живее в Йерусалим, той отишъл в йорданската пустиня за четиридесет дни на пост и молитва, подражавайки на Господа. След още пътувания през Синай и Египет, той стигнал до гръцкия остров Закинтос, където живял сам в изолирана пещера, хранейки се само със зеленчуци. Но неговата святост скоро привличала много вярващи, които идвали при него за благословия и съвет. Съзнавайки съвета, че нищо не е по-вредно за монах от похвалата на хората, той избягал на остров Кефалония, където отново заживял в уединена пещера. Но отново станал известен и още повече поклонници се събрали около него в търсене на духовна подкрепа. Този път Бог му разкри, че трябва да напусне своята любима усамотеност, за да служи на другите; така той основа на острова манастир, наречен Нови Ерусалим. Свети Герасим доживя до дълбока старост и му бе дадено предзнание за деня на смъртта му. Мощите му се съхраняват на Кефалония, „непокътнати и нетленни, сякаш той спи“, според Синаксариона.

Св. Йона, епископ на Манджурия (1925) (7 октомври по стария календар)

Забележка: Паметта на Св. Йона е на 7 октомври по Стария календар, което съвпада с този ден по Новия календар.

Осиротял е в Русия на ранна възраст и, след като е посещавал семинарията в родния си град Калуга, е бил постриган за монах в Оптинския манастир. По-късно е бил ръкоположен за свещеник и е преподавал в Казан. На тридесетгодишна възраст (1918 г.) болшевиките завземат властта и той е принуден да избяга. След много преследвания и страдания, той се присъединява към голяма група руснаци, които бягат през Туркестан и пустинята Гоби към Китай. Там е ръкоположен за епископ и веднага започва да работи неуморно, за да окуражава паството си и да се грижи за материалните им нужди (повечето от тях пристигнали в Китай само с дрехите, които носели). Той основава църкви, открива супови кухни и сиропиталище, лично се грижи за болните и по всеки начин олицетворява истински служител на Христос.

Когато смъртта му наближава (от инфекция, придобита докато се грижи за болните), той облече епитрахил, прочете Канона за отпътуването на душата, легна на леглото си и каза: „Да бъде волята Божия. Сега ще умра.“ В рамките на минути той почина. В нощта на погребението му епископът се яви на парализирано десетгодишно момче, което беше чудотворно изцелено.