Филипяни 1.12-20 (Апостол)

12Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието, 13тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, 14и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие. 15Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други - от добро разположение. 16Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми; 17другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието. 18Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам, 19защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов, 20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.

Лука 5.33-39 (Евангелие)

33А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият? 34Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът? 35Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. 36При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата. 37И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; 38но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото. 39И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.

Св. Андрей, луд за Христа (911)

Св. Андрей беше купен като роб от Теогност, богат гражданин на Константинопол, по времето на император Лъв Мъдри. Теогност разпозна необичайната способност на Андрей и го научи да чете и пише. Въпреки това Андрей, подчинявайки се на божествено откровение, поема аскезата на безумието за Христа, като се държи като луд през деня и тайно се моли през по-голямата част от нощта. Господарят му се опитва да го излекува от привидното му безумие, като поръчва да се четат молитви над него в църквата, но без резултат. Накрая той освобождава Андрей, който след това живее в абсолютна бедност в Константинопол, облечен в дрипи и хранещ се с хляба, даван му от милостиви християни. Всичко, което получава, освен необходимото за голото оцеляване, той дава на просяците, обикновено подигравайки се и обиждайки ги едновременно, за да не му благодарят или хвалят за делата му. Толкова искрени са молитвите му, че му е дадена благодатта да вижда ангели и демони, да разкрива тайните на другите, като по този начин ги отвръщаше от греховете им. Той беше този, който заедно с ученика си Епифаний видя видението на Защитния Покров на Божията Майка (виж 1 октомври). След живот на дълбока аскетична борба той почина в мир.

Свещеномъченик Киприан и девица-мъченица Юстина (304).

„Света Юстина, която беше от Дамаск, живееше в девственост заради Христа. Свети Киприан, който беше от Антиохия, започнал като посветен в магията и поклонник на демоните. Един глупав младеж, който беше запленен от красотата на Юстина, нае Киприан да я привлече към себе си; когато Киприан използва всички демонични средства, които познаваше, и се провали, отблъснат от силата на Христос, Когото Юстина призова, той разбра слабостта на демоните и позна истината. Освободен от демоничното заблуждение, той дойде при Христос и изгори всичките си книги по магия, кръсти се и по-късно се възкачи на епископския престол в своята страна. По-късно той и Юстина бяха арестувани от графа на Дамаск и, след като претърпяха много мъчения от негова ръка, накрая бяха изпратени при Диоклетиан в Никомедия, където бяха обезглавени през 304 г.“ (Великият Часослов)

Св. Касиан Гръцки, чудотворец от Углич (1504)

През 1473 г. принцеса София Палеолог пристигна в Русия с голяма свита, за да се омъжи за княз Иван III. Един от членовете на тази свита беше някой благородник на име Константин, роднина на последния византийски император Константин XI Палеолог. Константин постъпил на служба при архиепископ Йоасаф Ростовски и през 1489 г. заминал с него, когато той се оттеглил в манастира „Св. Терапонт“ на Бялото езеро. Самият Константин нямал намерение да стане монах, но през първата си нощ в манастира му се явил Св. Мартиниан (12 януари), който го увещавал да се отрече незабавно от света. Константин разказал за видението си на архиепископа, който потвърдил неговата автентичност, и Константин бил постриган за монах с името Касиан.

Новият монах се впуснал в аскетичната борба с плам: въпреки че прекарал живота си като принц, той с радост поемал най-ниските задачи и най-тежките послушания. По насърчение на своя приятел Св. Нил Сорийски (7 май), той започнал да води отшелнически живот край река Учма в Угличския край. С времето около него се събрали различни ученици и св. Касиан, против собствената си воля, станал глава на скит. В ученията си към учениците си той винаги наблягал на послушанието, грижата за бедните и молитвата за покойниците. Починал в мир.