1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Свещеномъченик Климент от Анкира и мъченик Агатангел (296)

Той е роден в Анкира, Галатия, син на езически баща и християнска майка на име Евфросина. На смъртното си легло майка му предсказала, че той ще претърпи големи мъки за Христа в продължение на много години. След смъртта ѝ той бил осиновен и отгледан от благочестива жена на име София. От дванадесетгодишна възраст започнал да пости и да се моли като монасите, така че скоро бил ръкоположен за дякон, а на двадесет години станал епископ на Анкира. Благочестието и ревността му към вярата привлекли вниманието на императорския управител на региона, който го арестувал. Така започнали двадесет и осемте години на почти непрекъснати страдания за вярата на Климент. Когато той остана непоколебим въпреки многото мъчения, го изпратиха при император Диоклетиан в Рим. Императорът му показа маса, на която от едната страна бяха подредени скъпи съдове, а от другата – инструменти за мъчения, и заповяда на Климент да направи своя избор. Светецът отговорил: „Тези скъпоценни съдове ми напомнят колко по-славни трябва да са вечните блага на Рая; а тези инструменти за изтезания ми напомнят за вечните наказания в ада, които очакват онези, които отричат Господа.“

Светецът беше жестоко измъчван, след което беше прехвърлен в Никомедия, където негов спътник стана обърнал се езичник на име Агатангел („добър ангел“). В продължение на много години те издържаха невъобразими мъчения, редуващи се с дълги затворнически престои, но нищо не можеше да ги накара да се отрекат от скъпоценната Христова вяра. След двадесет и осем години страдания Агатангел беше обезглавен; но Климент беше временно освободен и му беше позволено да отслужи богослужението на Богоявление и да даде Светото причастие на своите събратя християни. Няколко дни по-късно, докато отново отслужваше Божествената литургия, няколко езически войници нахлуха в църквата и го обезглавиха пред олтара.