Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

2 Тимотей 3.10-15 (Апостол)

10А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, 11моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ. 12Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. 13А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. 14Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; 15пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.

Лука 18.10-14 (Евангелие)

10двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. 11Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: 12постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. 13А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! 14Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия

Архип беше син на светиите Филемон (22 ноември) и Афия (15 февруари) и, подобно на тях, беше ученик на апостол Павел, който го нарича „наш съратник“ (Фил. 2). Той и баща му проповядвали Евангелието в Колоса, а Архип вероятно служил като свещеник в църквата, която се събирала в дома на семейството му (Колос. 4:17). Ревността на Архип в проповядването на Евангелието на Христос толкова разгневи езичниците, че те го хванаха и го заведоха пред управителя Андрокъл. Когато светецът отказа да принесе жертва на Артемида, той беше съблечен, бит, измъчван по различни начини и накрая убит с камъни.

Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

„Тази ярка звезда на милосърдието изгря в мрачните дни на турското робство, за да излее Божията милост върху потиснатия народ на Атина и да поведе много застрашени души по пътя на правдата.“ (Синаксарион)

Тя е родена през 1528 г. в знатното семейство Венизелу, като чудотворно отговор на дългогодишната молитва на майка си. Въпреки че още в детството си проявява любов към аскезата и молитвата, тя е много търсена като богата наследница и на дванадесетгодишна възраст се омъжва за груб и жесток мъж. Тя търпи неговото лошо отношение с достойнство и се моли ежедневно за неговото обръщане. След три години бруталният съпруг умира и Филотея се посвещава изцяло на живот на молитва и пост, живеейки като отшелница, макар и все още в родителския си дом. Когато родителите ѝ умрели десет години по-късно, тя използвала цялото си състояние, за да основе манастир. Проектът му ѝ бил даден във видение от апостол Андрей и той бил посветен на него. Наред с манастира тя основала болница, приют за бедните и училища, където момчетата и момичетата да получават християнско образование, нещо, което очевидно не се осигурявало от турските владетели.

Веднага след като манастирът беше започнат, тя пое монашески обет под името Филотея, и тя, нейните слугини и много млади жени от града станаха първите монахини там. Филотея продължила да проявява безгранично състрадание към бедните и болните, които посещавала и грижела. Тя била толкова щедра в даването на милостиня, че неведнъж манастирът оставал без храна или други жизнени необходимости, и сестрите започнали да се оплакват от нея. Но всеки път неочаквано се появявали големи дарения, които спасявали общността от глад.

Филотея предлагала убежище и приют на християнски робини, които бягали от господарите си, за да запазят вярата и целомъдрието си. Това разгневило турците, които обградили манастира, хванали Филотея и я завели пред съдията. Казали й да се отрече от Христос или да умре, а когато тя отказала, била осъдена на смърт; но някои влиятелни атински гърци успели да се застъпят за нея и да постигнат освобождаването й.

Веднага след освобождаването си тя удвои молитвите си, апостолските си усилия и делата си на милосърдие и скоро получи дара да върши чудеса и изцеления. Толкова много ученици дойдоха да се присъединят към нея, че тя основа втори манастир. Нарастващото й влияние предизвика омразата на някои от турците, които една нощ нахлуха в манастира и я пребиха жестоко, оставяйки я полумъртва. Тя понесе последиците от раните си търпеливо и след кратко време предаде душата си на Бога през 1589 г.

Двадесет години след нейното погребение от гроба й започна да се разпространява прекрасен аромат. Нейните скъпоценни мощи, почитани в катедралата в Атина, остават нетленни и до днес.