2 Петрово 1.1-10 (Апостол)

1Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра: 2благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ. 3Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, 4чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, - 5затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, 6към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, 7към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. 8Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. 9А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове. 10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,

Марк 13.1-8 (Евангелие)

1И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! 2Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей: 4кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? 5Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. 6Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина. 7А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. 8Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

Светите мъченици Хермил и Стратоник (315)

Хермил е бил дякон в Сингидунум (днешния Белград) по времето на царуването на Лициний. Когато е бил арестуван, той с радост е посрещнал войниците, дошли да го заловят. Когато е изповядал Христос пред магистрата, е бил бит, измъчван, а след това хвърлен в затвора. Там той се моли да му бъде позволено да участва в спасителното Страдание на Христос и чу глас, който го увери, че след три дни ще получи венец на мъченик.

Стратоник, неговият тъмничар, бил добросърдечен човек и тайно християнин, и плакал, като виждал мъченията, на които бил подложен Хермил. Виждайки това, войниците започнали да го разпитват; и, като видял, че часът му е дошъл, той на свой ред открито изповядал Христос. Заради това бил хванат, бичуван и хвърлен в затвора заедно с брат си в Христос. На следващия ден и двамата бяха вързани, завързани в мрежа и хвърлени в Дунава, където получиха обещаните им от Бога венци. Телата им бяха изхвърлени на брега няколко дни по-късно, намерени от християни и погребани с почести.

Нашият Свети Отец Максимос Кавсокалибит (Изгарящият колиби) (1365)

Роден в Лампсак на Хелеспонт, той стана монах на седемнадесетгодишна възраст. Когато духовният му отец почина, той отиде на поклонение в Константинопол, където прие аскезата на лудостта за Христа, преструвайки се на луд, за да скрие добродетелите и борбите си от света. След това отиде в Великата Лавра на Св. Атанасий на Атон, където живееше като обикновен монах в пълно послушание. Един ден в сън му било казано да отиде на върха на Атон, за да получи (като Мойсей) плочите на духовния закон. Той се молил непрестанно на върха на Светата планина в продължение на три дни, след което му се явила Божията Майка, обградена от ангели. Тя му дала чудотворен хляб за прехрана и му казала да живее в уединение по дивите склонове на Атон. Оттогава нататък той живеел отделен, бос при всякакви климатични условия. Той си строел примитивни подслони от клони и храсти; след като живеел в един от тях за кратко време, го изгарял и се премествал на ново място. Така получил името Кавсокалибит, „изгарящият колиби“, от другите монаси, които го отхвърляли като луд.

Свети Григорий Синайски (6 април), един от великите исихасти, чул за свети Максим и побързал да се срещне с него. Когато се срещнали, свети Максим пренебрегнал обичайното си мълчание по молба на свети Григорий и двамата разговаряли заедно в продължение на много часове. Свети Григорий бил изумен от чудесата, които Бог извършил в свети Максим, от дълбочината на духовното му разбиране и от красноречието му. Връщайки се при близките монаси, той каза: „Той е ангел, а не човек!“ Той умолява Свети Максим да се откаже от номадския си живот и от притворното си лудост и да живее сред събратята си монаси за тяхно назидание. Свети Максим направи това. Той се настани в една от грубите си колиби, хранейки се с хляб, чудесно даден от небето, и с морска вода, която ставаше сладка чрез молитвата му. Той приемаше и съветваше всички монаси, които го търсеха, и през годините беше посетен от двама императори и от патриарха на Константинопол. В последните си години той се върна в малка килия в своята Лавра, където почина в мир на възраст от деветдесет и пет години. Монасите от Атон веднага го почитаха като светец.

Свети отец Хиларий, епископ на Поатие (369)

„Светият йерарх Хиларий е роден от езически родители в Галия и е получил образование по философия и реторика. В време, когато езичеството все още е било силно в Галия, Свети Хиларий разбрал лъжливостта на многобожието, станал християнин и голям защитник на новата си вяра. Около 350 г. той е ръкоположен за епископ на Поатие, когато Арл и Милано са били в ръцете на арианите, а арианинът Констанций е бил единствен император. Подобно на своя съвременник Свети Атанасий, епископството на Свети Хилари е било една дълга борба срещу арианите. Като епископ на Поатие, Свети Хилари предвижда бъдещото величие на Мартин (виж 12 ноември) и го привлича към себе си. През 355 г., когато му е било поискано да се съгласи с осъждането на Свети Атанасий от Миланския събор, Хиларий написал послание до Констанций, в което осъждал злините, извършени от арианите, и искал, наред с други неща, възстановяването на православните епископи, включително Атанасий. Заради това Хиларий бил изгонен в Мала Азия, където написал най-великото си произведение „За Троицата“. Свети Хиларий се завърна в епархията си през 360 г., където Свети Мартин отново го потърси. Тогава Свети Хиларий благослови Мартин да основе манастир близо до Поатие, където Мартин остана, докато не беше ръкоположен за епископ на Тур през 371 г. В последните си години Свети Хиларий се бореше за свалянето от престола на Ауксентий, арианския епископ на Милано, но като се престори на православен, Ауксентий запази епархията си. Свети Хилари почина в мир около 368 г. Ауксентий умря през 374 г. и бе наследен от Свети Амброзий, който продължи борбата на Свети Хилари срещу арианството.” (Великият Хорологион, адаптирано)