Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

2 Коринтяни 1.21-2.4 (Апостол)

21А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; 22Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. 23Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; 24не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

1И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. 2Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? 3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.

Матей 22.1-14 (Евангелие)

1Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше: 2царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си 3и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. 4Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. 5Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; 6други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. 7Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. 8Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. 9Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. 10И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. 11Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. 13Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 14защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Свещеномъченик Вавилас, епископ на Антиохия, и събратята му (251)

Той беше архиепископ на Антиохия по времето на нечестивия император Нумериан. Веднъж императорът дойде в Антиохия и се опита да влезе в църквата, където служеше Вавилас. Достигайки до вратата, архиепископът забранил на императора, като езичник и проливащ невинна кръв, да влезе в дома, където се почиташе Истинският Бог. Оттегляйки се с унижение, императорът решил да си отмъсти. Скоро след това той хвърлил Бабилас в затвора заедно с няколко християнски деца. Бабилас бил принуден да гледа обезглавяването на всяко от децата. След като ги окуражил, той се подчинил на обезглавяване. По собствено желание бил погребан с веригите, с които бил окован.

След установяването на християнството в Римската империя император Гал построил църква в чест на Вавилас близо до мястото на храма на Аполон в Дафне, извън Антиохия. (Това беше мястото, където според езическата легенда девицата Дафне беше превърната в дърво, за да избяга от похотта на Аполон). Когато Юлиан Отстъпникът дойде в Антиохия през 362 г., за да се консултира с известното там оракуло, той откри, че оракулото е било лишено от силата си поради присъствието на християнска църква наблизо. Той нареди мощите на Свети Вавилас да бъдат изкопани и преместени от църквата. Веднага след като това беше направено, мълния разруши храма на Аполон, който Юлиан не се осмели да възстанови. Свети Йоан Златоуст, тогава архиепископ на Антиохия, изнесе проповед за тези събития в рамките на едно поколение след тяхното настъпване.

Светият пророк Мойсей, който видя Бога.

Какво можем да кажем за Мойсей? За неговата STORY прочетете книгите от Стария Завет „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. Църквата го счита за автор на Петокнижието или Тората, първите пет книги от Стария Завет.

Св. Йоан Мавропос, митрополит на Еухаита (1100)

Той е най-известен с ролята си в установяването на Синаксиса на Св. Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст (виж 30 януари). Трите свети йерарси му се явили и му разкрили, че и тримата са обединени и еднакво почитани на небето, като по този начин разсеяли духа на раздора, който смущавал Константинопол. Той е автор на Канона към Най-сладкия Иисус и Канона към Ангела-пазител, които се срещат в много молитвеници. Починал е в мир. Мавропос е прякор, означаващ „Чернокрак“.

Почитан е на 14 юни по славянския календар.

Света Хермиона, дъщеря на апостол Филип (I в.)

Тя е една от четирите дъщери на апостол Филип Диакон (11 октомври). Както четем в Деянията на апостолите (21:8), и четирите са били девици и пророчици. Славата ѝ като пророчица и извършителка на чудотворни изцеления привлича вниманието на император Адриан, под чийто трибунал тя била жестоко измъчвана. Пише се, че през цялото време на мъченията единствените звуци, излизали от устните ѝ, били стихове от Псалмите. Накрая тя била осъдена на смърт; когато палачите вдигнали меча, за да я обезглавят, те били поразени от парализа, но Света Ермиона ги изцелила с молитвата си. При това палачите повярвали в Христа и сложили меча. Света Ермиона била погребана в Ефес.

Преподобен Антимос Сляпият, Новият Аскет (1782)

Роден е на остров Кефалония през 1727 г. с името Атанасиос Куруклис. На седемгодишна възраст ослепява вследствие на едра шарка. Набожната му майка се моли за изцелението му и моли своя свещеник да отслужи четиридесет литургии за изцелението на сина й. По време на четиридесетата литургия, когато свещеникът казва „В страх от Бога и с вяра и любов приближете се“, Атанасий извика, че вижда одеждите и потира на свещеника. Той беше възвърнал зрението на дясното си око. За известно време той последва професията на баща си като моряк, но след това се посвети на монашеския живот, приемайки името Антимос. В един момент той отново ослепя и скоро след това имаше видение: той се молеше за възстановяване на зрението си пред икона на Богородица, когато се появиха двама млади мъже в лъчезарни одежди и го заведоха при самата Божия Майка, която му каза: „Тръгни си, защото непрестанната ти молитва да възстановя зрението ти не ти е от полза.“ Но двамата млади мъже се застъпиха за него и Богородица каза: „Антимос, заради голямата ти набожност и многото молитви ще ти възстановя частично зрението, но не забравяй, че като придобиеш временното зрение, можеш да загубиш вечното.“ След това, макар Антимос да беше почти напълно сляп, той можеше да различава неясно очертанията на предметите; но в замяна му беше дарен дарът на духовното прозрение и той беше способен да предсказва бъдещето и да нарича по име хора, които никога не беше срещал.

Свети Антимос беше на около двадесет години, когато влезе в монашеския живот, и за известно време живееше на Атон. Въпреки слепотата си, той се посвети на мисионерска дейност, която го отведе из цялата гръцка суша и островите. Пътувайки от място на място, той проповядваше Евангелието, изцеляваше болните, основава няколко манастира. Веднъж възвърна зрението на една сляпа жена чрез молитвите си, въпреки че самият той остана сляп през целия си живот. По време на своите удивителни дела той поддържаше живот на най-строг аскетизъм, ядеше малко, спеше върху дъска или на пода.

През 1782 г., по време на едно от многото си морски пътувания, той казал на моряците да променят курса към Кефалония, като казал: „Божията воля не е да се занимавам с [мисията, която беше предприел], а да се върна и да умра в манастира си.“ При завръщането си той се разболял и повикал духовните си деца при себе си. „ Деца мои, дойде часът да отида там, където Господ е определил. Смъртта е обща съдба за всички нас и няма от какво да се страхуваме. Важно е по-скоро да направите всичко възможно, за да спазите обетите си и монашеските си обети. Единственото необходимо в този живот е да угаждате на Бога и да спасите душите си. ’ Като каза това, той заспа в мир, на възраст от петдесет и четири години. Той бе прославен като светец през 1976 г.

Забележка: Понякога се казва, че отслужването на Божествени литургии за специални намерения е „неправославно“. Примерът с майката на Св. Антимос показва, че тази практика е както традиционна, така и ефективна.

Свети новомученик Горазд, епископ на Словакия и Чехия (1942) (22 август по стария календар)

Роден е през 1879 г. в Моравия и е кръстен Матю Павлик. Става римокатолически свещеник, активен в движението за реформа в Римокатолическата църква. Когато Чехословакия става независима държава през 1919 г., около 800 000 християни, включително отец Матей, се обърнаха към епископ Доситей от Сръбската православна патриаршия с молба да бъдат приети в православната вяра. Отец Матей беше приет в Църквата през 1920 г.; година по-късно беше ръкоположен за епископ на православните в Моравия и Силезия от сръбския патриарх Димитрий и беше кръстен на свети Горазд, ученик на Св. Методий (27 юли). Въпреки че много от първоначалните лидери на „реформата“ се отвърнаха, считайки изискванията на православието за твърде трудни, епископ Горазд работи усърдно за възстановяването на православието в Чехословакия: той основава единадесет енории, превежда богослуженията на чешки език и издава чешка молитвена книга.

По време на Втората световна война двама свещеници от православния катедрален храм в Прага бяха арестувани, защото част от чешкото съпротивително движение беше намерило убежище в катедралата. Беше ясно, че нацистите планират репресии срещу цялата Православна църква. Епископ Горазд се предаде на нацистите и, за да спаси свещениците си, пое пълна отговорност за събитията в катедралата. Той беше арестуван, измъчван и накрая разстрелян на 4 септември 1942 г. (22 август по стария календар). Въпреки неговата безкористна жертва, Православната църква е жестоко преследвана от нацистите: всички църкви са затворени, а свещениците са изпратени в концентрационни лагери в Германия.

Свети Горазд е канонизиран от Сръбската църква през 1961 г. и от Константинополската патриаршия през 1987 г.