Ефесяни 1.7-17 (Апостол)

7в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат. 8Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум, 9като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, 10в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа. 11Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си, 12за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа; 13чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух, 14Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му. 15Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, 16не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си, 17щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,

Марк 8.1-10 (Евангелие)

1В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече: 2жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. 3Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? 5И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. 6Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. 7Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. 8И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. 9А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

Великомученица Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)

Тя е родена в Халкедон от благородни християнски родители. Когато Приск, местният проконсул, отпразнува публично жертвоприношение на Арес, четиридесет и девет християни, включително Евфимия, се скриха, за да избегнат идолопоклонството. Отсъствието им беше забелязано, те бяха открити и доведени пред Приск. След като ги измъчваше всички в продължение на единадесет дни, на дванадесетия ден той избра Евфимия заради красотата ѝ и започна да ѝ ласкае, надявайки се по този начин да я отклони от вярата. Когато усилията му се оказаха безполезни, той заповяда тя да бъде измъчвана по-жестоко от всеки друг от събратята ѝ по вяра. Тя бе чудесно запазена невредима през многото изтезания, като накрая предаде душата си в Божиите ръце, когато бе хвърлена на дивите зверове. Нейните благочестиви родители взеха и погребаха тялото ѝ . Мощите ѝ се съхраняват в Константинополската патриаршия.

Чудото, извършено от светите ѝ мощи на Халкидонския събор, се чества на 11 юли.

Свети йеромартир Киприан Картагенски (258)

Роден е в Картаген (Северна Африка) в семейство на заможни благородници и става известен адвокат в този град. Около 246 г. той приема християнската вяра и е кръстен от свещеника Цецилиан. Веднага раздава всичките си имоти на бедните и се оттегля в тихо място в провинцията, за да се посвети на молитва и изучаване на християнските писания. През 248 или 249 г. е избран за епископ на Картаген по настояване на народа, въпреки че някои свещеници се противопоставят на ръкополагането на такъв новоповярвал.

Скоро след избора му император Деций започна ужасно преследване на християните, по време на което Киприан, укривайки се, подкрепяше паството си чрез писма. През това време много християни се поддадоха на страха от смъртта и или принесоха жертви на идолите, или подписаха декларации, че са го направили. Когато гоненията приключили, възникнал проблемът как да се постъпи с отстъпниците, които желаели да бъдат приети обратно в Църквата. Ригористични групи като новацианците и монтанистите считали, че тези lapsi са се лишили от всякаква надежда за спасение и никога не могат да се върнат в Църквата. Киприан отхвърлил това виждане (както и позицията на някои, които искали незабавно да помирят отстъпниците); той утвърди позицията, която и до днес е стандартна в Църквата, че отстъпниците могат да бъдат възстановени след изповед и дълго покаяние. Позицията му доведе до разкол в Църквата в Картаген, когато противниците на Киприан поставиха Максим Монтанист като съперник-епископ. Разколът приключи едва с чумата, която опустоши Империята и град Картаген през 253-254 г., заедно с подновеното преследване на християните. Неуморната грижа на Свети Киприан за страдащите през това време върна повечето от разколниците на негова страна. Когато мирът се възстанови, Киприан свика поредица от събори в Картаген, за да разреши конфликтите, които бяха разтърсили Църквата. Той поддържа практиката на африканските (и източните) църкви да примиряват еретиците с Църквата чрез кръщение, а не чрез възлагане на ръце, както се правеше в Рим; макар Киприан да не се е опитвал да наложи тази практика на други църкви, Рим не е бил толкова толерантен и е прекъснал отношенията си с африканската църква до смъртта на папа Стефан.

През 256 г. избухва още едно преследване при император Валериан. Киприан е бил арестуван и изведен пред проконсула на региона. Той е отказал да се защитава, а когато му е било съобщено, че ще бъде екзекутиран, е казал само Deo Gratias! (Слава Богу!). При екзекуцията си светият епископ е наредил да бъдат дадени двадесет и пет златни монети на палача и сам е сложил превръзката на очите си.

Забележка: Св. Киприан липсва на тази дата в традиционните мартирологии, защото някога е бил объркан със Св. Киприан от Антиохия (2 октомври). Днес е датата на неговото мъченичество и датата на неговото почитане в латинския календар.

Св. Ниниан, просветител на Шотландия (432)

Един от великите мисионери и ранни светци на Британските острови, той е роден в Британия около 360 г. Въпреки че Британия все още е била предимно езическа, Ниниан е роден от християнски родители. Като млад мъж той пътува до Рим и прекарва там няколко години, посветени на учение и аскетична борба. Той е ръкоположен в Рим и изпратен обратно като мисионер в Британия около 400 г. По пътя вероятно се е срещнал със Св. Мартин от Тур: много от църквите, които е основал, включително катедралата му във Уитхорн, са кръстени в чест на Св. Мартин. Той основава няколко манастира, служи на своите сънародници британски християни и обръща към вярата още много британци. Освен това обърнал към вярата в Христос и много от свирепите пикти, жители на днешна Шотландия. Починал в мир във Уитхорн през 432 г.

Светият ни отец Доротей Египетски (IV в.)

Той бил един от великите египетски пустинни отци от четвърти век. Той е живял сам в килия в Тебаида в продължение на шестдесет години, посвещавайки се на молитва, аскетизъм и прочута любов към труда. Дните си е прекарвал в строеж на килии за нови монаси, а нощите – в изплитане на рогозки, като през цялото време е бил потънал в молитва и псалмопеене.