3 Царства 8.22-23, 27-30 (Вечерня)

22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето 23и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце. 27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име); 28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес. 29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място. 30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.

Притчи 3.19-34 (Вечерня)

19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; 20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса. 21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, - 22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. 23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне. 24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен. 25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; 26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка. 27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. 28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.) 29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе. 30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. 31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му; 32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение. 33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя. 34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.

Притчи 9.1-11 (Вечерня)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Галатяни 5.11-21 (Апостол)

11А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста. 12О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват! 13Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму. 14Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си. 15Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други. 16Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта. 17Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. 18Ако се водите по дух, вие не сте под закон. 19Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, 20идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, 21завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.

Евреи 3.1-4 (Апостол, Църква)

1Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа; 2Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей - в целия Му дом. 3Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил; 4защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.

Марк 7.5-16 (Евангелие)

5След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." 8Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща. 9И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание. 10Защото Моисей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". 11А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, - 12такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, 13като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща. 14И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте: 15нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. 16Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

Матей 16.13-18 (Евангелие, Църква)

13А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески? 14Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците. 15Той им рече: а вие за кого Ме мислите? 16Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. 17Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; 18и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;

Памет на основаването на Църквата на Възкресението (Светия Гроб) в Йерусалим (335)

Църквата се намира на Голгота, където нашият Господ беше разпънат и погребан. Истинският Кръст и мястото на Възкресението бяха покрити от враговете на Христос и Неговите апостоли, а по времето на царуването на Адриан върху светите места беше построен храм на Афродита. Света Елена, майка на Константин Велики, лично е ръководела и наблюдавала разкопките, които възстановили мястото и открили самия Кръст. Църквата на Светия Гроб е започнала да се строи по заповед на императрица Елена, но тя почина, преди тя да бъде завършена. Църквата беше завършена от Константин и осветена на тази дата през 335 г. Макарий, архиепископ на Йерусалим, председателстваше освещаването и също възвеличи скъпоценния Кръст (14 септември). Именно в тази църква се случва чудото на Свещения огън всяка Великден.

Свети йеромартир Корнелий Стотеча (1 в.)

Това е Корнелий, който прие свети Петър в дома си в Кесария (Деяния, гл. 10). Тогава той беше поучен във вярата и кръстен от свети Петър, въпреки че беше езичник и неевреин: това беше голям поврат в развитието на Църквата, защото преди това мнозина (включително свети Петър) вярваха, че Църквата е предназначена само за евреите. Традицията гласи, че Свети Корнелий по-късно става епископ и умира като мъченик.

Света великомъченица Кетеван, кралица на Грузия (1624)

През XVII век Кралство Грузия било жестоко притискано от Османската империя от една страна и от Персия, под управлението на шах Абас Велики, от друга. Крал Теймураз бил пленен от персите по време на нашествие и държан в плен в крепостта Шираз, докато след много изтезания бил удушен.

Майката на краля, кралица Кетеван, пътува до персийския двор в Шираз заедно с внуците си Леван и Александър, за да умолява шаха да пощади кралството. Шахът се съгласява, но тримата са задържани като заложници, където всички са жестоко измъчвани.

Кралица Кетеван издържала десет години плен, през които шаха се опитвал да я обърне към исляма, първо с убеждаване и заплахи, а след това с изтезания. Кралицата отхвърляла всеки опит да я подтикне към вероотстъпничество и преди всяко ново изтезание правела кръстния знак и казвала: „В името на Отца и Сина и Светия Дух“. Накрая на главата ѝ беше закрепен жаровник с горящи въглени и, в разгара на нейните крайни мъки, тя беше удушена с тетива на лък на 13 септември 1624 г. След нейното славно мъченичество божествена светлина обгърна гроба ѝ.