Библейски четива (Синодален превод)
Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)
7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
Марк 16.1-8
(2-ро утринно Евангелие)
1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,
3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Матей 11.27-30
(Утринно Евангелие)
27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
1 Коринтяни 16.13-24 (Апостол)
13Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
14всичко у вас да става с любов.
15Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;
16покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.
17Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие,
18защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.
19Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.
21Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.
22Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *.
23Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,
24и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.
Галатяни 5.22-6.2
(Апостол, Св. Йов)
22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
Матей 21.33-42 (Евангелие)
33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?
Лука 6.17-23
(Евангелие, Св. Йов)
17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.