2 Коринтяни 8.16-9.5 (Апостол)

16Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас: 17наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас. 18С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, 19и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие, 20като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи; 21защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците. 22Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас. 23Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова. 24И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.

1А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша, 2защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина. 3А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени, 4та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност. 5Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.

Филипяни 2.5-11 (Апостол, Богородица)

5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Марк 3.13-19 (Евангелие)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Сбогуване с Успение Богородично

На Светата Гора празникът на Успение Богородично се удължава до 28 август, като по този начин почти целия месец август се посвещава на Пресветата Богородица.

Свещеномъченик Ириней, епископ на Лион (202)

Роден е в Мала Азия около 120 г. и е бил ученик на Свети Поликарп, който от своя страна е бил ученик на Свети Йоан Богослов. Той наследява мъченика Свети Потин като епископ на Лион в Галия (днешна Франция). Той е автор на много писания, в които се противопоставя не само на езичеството, но и на гностическите ереси, които по това време разтърсват Църквата. Когато Виктор, епископ на Рим, планира да отлъчи християните от Мала Азия, защото празнуват Пасха на различна дата от тази на Римската църква, Ириней го убеждава да се въздържи и да запази единството и мира в Църквата. (Това се случва преди датата на Пасха да бъде определена от Вселенските събори). Благодарение на неговите усилия Лион се превърна за векове в център и крепост на Православието на Запад.

Мъченик Лупус (306), роб на Св. Димитрий Солунски

Той беше слуга на великомученика Димитрий и присъстваше на неговото мъченичество. Той потопи полата на дрехата си в кръвта на мъченика и по-късно извърши много чудеса с тази дреха, изцелявайки много болести. По заповед на император Максимиан той самият беше арестуван, измъчван и, подобно на своя земен господар, обезглавен за Христа. Казват, че като наближавала смъртта му, той се молел да бъде кръстен преди смъртта си, защото, макар и вярващ в Христа, никога не беше успял да бъде кръстен. В отговор на молитвата му, облак излял върху него поток от вода.

Свещеномъченик Потинос, епископ на Лион (177)

Свети Поликарп (23 февруари) изпратил Потинос от Мала Азия да разпространява Евангелието в Галия. Той довел много хора там към вярата в Христос и станал първият епископ на Лион. По време на преследване на християните Потинос, който тогава бил на деветдесет години, бил заведен пред проконсула, който го попитал: „Кой е християнският Бог?“ Потинос отговорил: „Ще разбереш, ако си достоен.“ Той бил жестоко пребит с пръти и камъни, след което бил хвърлен в затвора, където починал от раните си.